„Три сватби и едно предложение“ е приказката за силните жени, от която всяка дама се нуждае

Една смела героиня ще трябва да докаже пред света, че е много повече от просто нечия съпруга в нестандартния роман на Шийла О’Фланагън

 

В приказките винаги се намира принц на бял кон, който да спаси принцесата и да я отведе към тяхното „и те заживели щастливо“. Но в днешно време да бъдеш „спасена“ си е пълна отживелица, а щастието на принцесата зависи единствено от самата нея…

Това е съвременната приказка, в която ни кани нестандартният роман „Три сватби и едно предложение“ от ирландската писателка Шийла О’Фланагън. Авторката на почти 30 бестселъра, открили многобройна публика по цял свят, дебютира на българския пазар, за да разкаже вдъхновяващата история на смела и силна жена, която избира да докаже пред света, че е много повече от просто нечия съпруга. 

Остроумен, модерен и топъл като разговор с добър приятел, „Три сватби и едно предложение“ е по-различна любовна история за обичта ни към самите нас и правото ни да изберем как да продължи собствената ни приказка.

„Всяка жена, която и да е тя, има нужда от броня по свой избор.“

Няма по-голямо предизвикателство в живота на една свободна и независима жена от чуждите сватби. Особено когато става дума за сватбата на по-малкия брат на Делфи Мартенс, която тя няма как да пропусне. Вглъбена в работата си и напълно убедена, че не иска да променя статуса си на неомъжена жена, Делфи вече предусеща непоисканите погледи на съжаление от роднините си. И тогава ѝ хрумва да вземе със себе си перфектния кавалер, който да им затвори устите.

Точно обаче когато започва да си мисли, че тази сватба може и да не е чак толкова неприятна, Делфи вижда поредица от пропуснати повиквания и разбира, че нещо ужасно се е случило.

Мечтаното ѝ повишение започва да ѝ се изплъзва, а свободата да прави каквото си ще и къщата ѝ край морето сякаш не могат да отклонят вниманието на Делфи от неизбежните въпроси. Дали наистина е щастлива с живота, който води? И дали майка ѝ не е права и не ѝ е време да се задоми, особено след като една голяма любов се е завръща в живота ѝ?

Шийла О’Фланагън кани читателите си право в лято, изпълнено с неочаквани обрати и изкусителни предложения. 

Окуражаващ и смел, „Три сватби и едно предложение“ е роман, който ще ви накара да повярвате в себе си и ще ви припомни, че е необходимо само да се вслушате. Собственият ви вътрешен глас ще ви прошепне най-важното.

Из „Три сватби и едно предложение“ от Шийла О‘Фланагън  

„Три сватби и едно предложение“ от Шийла О‘Фланагън

На крачка съм да похарча сто хиляди евро за сребърна гривна, когато мобилният ми телефон звъни и оглася офиса с мелодията на „Замръзналото кралство“, звучаща с такава сила, че може да строши стъкло. Отварям най-долното чекмедже на бюрото си, тиквам вътре кожената чанта със звънящия в нея телефон и рязко затръшвам чекмеджето с крак. Елза вече е заглушена, но мобилният продължава да вибрира, с което тя ме информира, че бездруго студът никога не я е притеснявал. 

– Какво каза? Дентън, нашият експерт, е в залата за търгове и съветът на Елза Let It Go очевидно му е объркал ритъма. 

– Нищо – отговарям. Поемам дълбоко дъх. – Докъде я докарахме? 

– Последната заявка е за деветдесет хиляди – уточнява той. 

Дали ще успея да сложа точка с деветдесет и пет или ще се наложи да опра до лимита? Честно казано, не съм очаквала да се стигне до толкова висока цифра. Гривната е антика, но също така е изискана и стилна, не от типа бижута висша мода. Принадлежала е обаче на лейди Анабел Ансли, прочут модел от едно време, и тя я е носила във вечерта, когато е снимана да се натиска с един от „Бийтълс“ на задната седалка на кола, докато съпругът ѝ е държал важна реч в парламента, така че гривната си носи нещо от скандалния дух на шейсетте години. Също 6 така трите камъка, инкрустирани в среброто, са изумруди, а изумрудите, дори малките, в момента са много популярни. 

Вдигам на деветдесет и пет. 

– Добре – казва Дентън. 

Крача зад бюрото, докато очаквам известие от него. Конрад страшно много иска тази гривна за трийсетия рожден ден на Бианка, а той обикновено получава каквото иска на цената, която е готов да плати. Рядко надвишава самоналожения си лимит за харчене дори когато опира до невероятно красивата му (и много по-млада) приятелка. Тъй че, ако наддаването иде много високо, той ще бъде разочарован. А аз не искам той да бъде разочарован. За нищо на света. Той разчита на мен да се справя. 

– Деветдесет и осем – съобщава Дентън. 

О, за бога! Хора, които харчат такива пари за сребърна гривна, не бива да се пазарят за две-три хиляди. Аз дори не бива да се пазаря за две-три хиляди, та макар да не харча мои пари, нищо че ако ми се търкаляха някъде свободни сто хилядарки, нямаше да ги профукам за бижу, а щях да си помогна с ипотеката. Сигурно е приятно да си от хората, харчещи за сребърни гривни с изумруди, а не от хората, изплащащи ипотека, само че аз не съм бизнесменът мултимилионер Конрад Морган, само работя за него. А той бе също тъй категоричен за горната граница при покупката на гривната, колкото би бил и за кое да е от деловите си начинания. 

Конрад основа инвестиционната си компания преди петнайсет години и не стигна дотам, където е сега, като е надплащал за нещо. Може да проявява гъвкавост при лични дела (макар да е настроен за яростно сражение за потенциална компенсация при развода си с Марта), но за днешния търг е дръпнал спирачката до сто хиляди и ще си понеса сръднята му, ако гривната отиде при друг за няколко бона отгоре. 

– Сто хиляди – нареждам на Дентън. – И дотук спираме. 

Внезапно в офиса настава тишина. Тройният стъклопакет ефективно заглушава шума от трамвая навън, а Елза е престанала да пее в чекмеджето на бюрото ми. Тя сякаш е наясно, че мъти водата. Единственият звук е от дишането ми, докато чакам новини от аукционната зала. 

– Поздравления! – прогърмява гласът на Дентън по линията. – Сега си горд собственик на обект 25. Антична сребърна гривна с изумруди, била е притежание на лейди Анабел Ансли. 

Изпускам силна въздишка на облекчение. Никак нямаше да ми е драго да съобщя на Конрад, че гривната на лейди Анабел е отишла при друг. 

– Благодаря ти. 

– За мен е удоволствие – отвръща Дентън и знам, че е искрен, защото той живее за аукциони и наддавания, а най-много обича да купува бижута. – Ще подготвя документите и ще ти ги пратя възможно най-скоро. Както винаги, е чудесно да се прави бизнес с теб, Делфин. 

– И с теб също. 

Приключвам разговора и си позволявам да се отпусна. 

В чекмеджето отново зазвучава мелодията от „Замръзналото кралство“. Не я избрах аз. Десетгодишната ми племенница Ноеми, която е фанатичка на тема „Замръзналото кралство“, смени рингтона ми преди няколко седмици и аз все забравям да си го върна обратно. 

Изваждам чантата от чекмеджето и телефона от чантата, за да видя кой ме търси. По-малкият ми брат Андре. Този път отговарям. 

– Боже мой, Делфи, за трети път ти звъня. Кога ще се научиш да си прослушваш гласовата поща и да отговаряш на обажданията ми? 

– Съжалявам, бях заета – обяснявам. 

– Е, да, всички сме заети. – Тонът му се смекчава. – Слушай, исках да проверя как стоят нещата с придружителя ти на сватбата. 

Потискам изпъшкване. Вчера ми прати съобщение относно придружителя ми и му отговорих, че мигом ще му върна отговор, но нали съм вечно ангажирана, забравих. А не искам да си признавам, че съм забравила. Сватбата на брат ми е семейното събитие на годината и от всички ни се очаква да се вълнуваме колкото него. Ала с ръка на сърце си признавам, че от постоянните съобщения в сватбената група относно мястото, графика, менюто и какво ли не още вече ми се завива свят.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.