„Буркан със сърца“: Нова смразяваща история от Дженифър Хилиър в духа на „Мълчанието на агнетата“

С изкусния си психологически трилър „Малки тайни“ Дженифър Хилиър дебютира на българския пазар и доказа статуса си на един от най-обещаващите млади автори в съвременния трилъров жанр. 

След като облече в думи някои от най-големите страхове на всеки родител, филипино-канадската писателка се завръща у нас с още по-зловещия и разтърсващ роман „Буркан със сърца“, който ѝ носи престижната Награда на Международната организация на писателите на трилъри за „Най-добър роман“ през 2019 г.

„Буркан със сърца“ разказва обсебващата история на трима най-добри приятели от училище: една от тях е мъртва, втората е в затвора, а третият така и не спира да преследва истината за събитията, които завинаги белязват животите им. 

Когато шестнайсетгодишната Анджела Уонг изчезва безследно, никой не подозира, че най-близката ѝ приятелка Джорджина Шоу може да бъде замесена по някакъв начин. Не и Кайзер Броуди, който е приятел и с двете момичета.

Четиринайсет години по-късно Джорджина е оставила стария си живот зад гърба си. Тя е най-младият вицепрезидент в престижна фармацевтична компания в Сиатъл и е напът да се ожени за сина на собственика на империята. 

Докато един ден в двора на дома ѝ от детството полицията не открива останките от тялото на Анджела Уонг. А една мистерия, продължила повече от десетилетие, най-после получава своята развръзка. 

Анджела е жертва на Калвин Джеймс – Удушвачa от Суийтбей. Същият Калвин Джеймс, който е убил поне още три жени. Същият Калвин Джеймс, в когото Джорджина е била лудо влюбена в училище. И заради когото младата жена ще трябва да влезе зад решетките. 

Минало и настояще зловещо се преплитат, когато още тела, убити и обезобразени по същия жесток начин като Анджела, започват да излизат наяве. А истината за събитията се оказва заровена в дълбок гроб от лъжи и тайни. 

Интензивен сюжет, сложни персонажи и болезнени спомени, които изплуват на повърхността, се преплитат в интелигентния трилър на Дженифър Хилиър, чиято неочаквана и емоционална развръзка ще разбие сърцата на почитателите на жанра. 

В духа на култовата поредица „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис, „Буркан със сърца“ е прецизно изграден разказ, в който героите и злодеите понякога са едни и същи хора. А в човешкото сърце са запечатани най-мрачните мисли и емоции. 

Из „Буркан със сърца“ от Дженифър Хилиър

1

Националните медии почти и не обърнаха внимание на процеса – добре, защото това означава по-малко публичност, по-малко репортери. И зле, защото колко долни трябва да са престъпленията в наше време, за да излязат на първа страница на вестниците? 

Очевидно много долни. 

Само в „Ню Йорк Таймс“ и по Си Ен Ен накратко споменават за Калвин Джеймс, Удушвача от Суийтбей; престъпленията му не са достатъчно зрелищни, за да бъдат описани в списание „Пийпъл“ или обсъдени в токшоуто „Дъ Вю“. Но за жителите на Североизточното тихоокеанско крайбрежие – хората от щата Вашингтон, от Айдахо и Орегон – процесът на Удушвача от Суийтбей е нещо сериозно. Анджела Уонг изчезна преди четиринадесет години и това предизвика големи вълнения в Сиатъл, тъй като баща ѝ е важна клечка в „Майкрософт“ и приятел на Бил Гейтс. Имаше претърсващи групи, интервюта, парична награда, нарастваща с всеки ден, в който тя не се връщаше. Най-накрая останките на шестнадесетгодишното момиче бяха открити – само на километър от дома му – и след толкова години това предизвика шок в общността. Местните си спомнят. Тази сутрин #СправедливостЗаАнджела беше сред главните трендове в туитър. Вярно, остана девети или десети най-популярен хаштаг само за три часа, но фактът е, че беше такъв. 

Родителите на Анджела са в съда. Разведоха се година, след като дъщеря им изчезна – скъса се последната нишка в брак, който се беше разнищвал от десетилетие. Сега седят един до друг няколко реда след банката на прокурора заедно с настоящите си половинки, обединени от скръбта и желанието да получат правосъдие. 

Джорджина Шоу не може да се насили да ги погледне в очите. Това, че вижда лицата им, на които са отпечатани еднакви по сила болка и ярост, е най-ужасното от всичко случващо се. Можеше да им спести четиринадесет години безсънни нощи. Можеше да им каже какво се случи още в нощта, в която се случи. 

Можеше да направи толкова много неща. 

Преди четиринадесет години майката на Анджела беше повърхностна, меркантилна жена, която се интересуваше повече от статуса си в кънтри клуба, отколкото от това, какви ги върши четиринадесетгодишната ѝ дъщеря. Баща ѝ беше почти същият – работохолик, който предпочиташе да играе голф и покер през уикендите, отколкото да ги прекарва със семейството си. Докато Анджела не изчезна. Тогава двамата се сплотиха, а после рухнаха. Приеха изчезването ѝ така, както биха го приели всички нормални, любящи родители. Станаха уязвими. Емоционални. Джо едва успява да разпознае Кандис Уонг, сега Кандис Платън. Тя е качила десет килограма и вместо невъзможно слаба изглежда по-здрава. Виктор Уонг изглежда почти същият, с малко по-голямо шкембе и значително по-малко коса. 

Джо прекара голяма част от детството си в къщата на Анджела – ядеше поръчана отвън пица в кухнята, оставаше да преспи безброй пъти, когато баща ѝ беше нощна смяна в спешното отделение в болницата. Подкрепяше семейство Уонг през дните, в които единственото им дете не се прибра, уверяваше ги, че ще открият дъщеря им, даваше им отговори, които ги караха да се чувстват по-добре, но нямаха нищо общо с истината. Семейство Уонг получиха покана за завършването на випуска в гимназията „Сейнт Мартин“; там им връчиха специална награда в чест на Анджела – капитанка на мажоретките, звезда на волейболния отбор и ученичка, която винаги завършваше годината с отличия. И всяка година след завършването, където и по света да се намираше, Кандис Уонг Платън изпращаше на Джо коледна картичка. Дузина картички, винаги подписани по един и същи начин: „С обич, майката на Анджи“. 

Сега я мразят. От мига, в който Джо влезе в съдебната зала, родителите на Анджела не са откъснали поглед от нея. Нито пък съдебните заседатели, сега, когато е седнала в свидетелската ложа. 

Джо е подготвена за въпросите и им отговаря така, както е репетирала, приковала очи в едно произволно място в дъното на стаята. Заместник-областният прокурор я е подготвил добре за този ден и в много отношения тя сякаш е дошла само за да хвърли светлина върху събитията от онази нощ, да добави драма и цвят към процеса. Иначе прокуратурата вече е спечелила делото. Имат предостатъчно доказателства да осигурят присъдата на Калвин Джеймс за още три убийства дълго след това на Анджела, но Джо е тук само за да говори за нощта, в която умря най-добрата ѝ приятелка. Това е единственото убийство, в което е била въвлечена, и след като даде показания, ще я закарат в изправителния институт „Хейзълуд“, за да започне да излежава петгодишната си присъда. 

Пет години. Това е и кошмар, и благословия – резултат от умела сделка с прокуратурата, издействана от прочутия ѝ, безумно скъп адвокат и натискът върху областния прокурор да приключи с Удушвача от Суийтбей. Публиката крещи за смъртна присъда на серийния убиец, но това няма да се случи. Не и в град, така войнствено либерален като Сиатъл. Заместник-областният прокурор има нелош шанс за няколко последователни присъди за Калвин Джеймс, така че петгодишната присъда на Джо съвсем не е достатъчно дълга според някои от коментарите под #СправедливостЗаАнджела в социалните мрежи. 

Когато я освободят, Джо ще бъде още млада, с предостатъчно време да започне отначало. Може да се омъжи, да има деца, да живее. 

Или поне на теория.

Тя рискува и поглежда към Андрю, седнал стоически до баща ѝ на третия ред отзад напред. Той е причината тя да изглежда добре днес: сутринта ѝ донесе любимата ѝ рокля от „Диор“ и обувки от „Лубутен“. Очите им се срещат. Андрю ѝ се усмихва леко и насърчително и това я стопля мъничко, но знае, че тази топлина няма да продължи. 

Годеникът ѝ не знае какво е направила. Скоро ще разбере. 

Можете да поръчате „Буркан със сърца“ ТУК.