Писателката Аманда Проуз: Късметлийка съм, че винаги имам нови истории наум

„Възхищавам се на всеки, който има смелостта да промени ситуация, от която не е доволен, или който се е измъкнал от зоната си на комфорт.“ Това казва писателката Аманда Проуз, която стъпва на българския книжен пазар с книгата си „Нова начало“, излязла с логото на издателство „Труд“.

Аманда Проуз сравнява собствената си житейска история с тези, за които пише в книгите си. След като сама, отхвърлена от всички издатели, публикува дебютния си роман „Денят на мака“ през 2011 г., тя днес е автор на цели двадесет и пет романа, шест новели и мемоари за депресията, написани в съавторство със сина й Джосая Хартли. Книгите й са преведени на няколко езика и тя редовно оглавява класациите за бестселъри по целия свят. 

Оставайки вярна на своя стил, Аманда пише истории за обикновени жени и техните семейства, които намират силата, смелостта и любовта си, подложени на изпитание и по начини, които никога не са си представяли. Да бъде коронясана за „кралица на семейната драма“ от Daily Mail е един от най-специалните моменти за Проуз. Ето и кратко нейно интервю, дадено за почитателите й по цял свят:

Как започнахте като писател?

Не съм бил професионален писател през целия си живот – далече бях това! Бях консултант по мениджмънт до 40-годишна възраст. Бях омъжена за военен и изкарвах основната прехрана в нашето семейство. Имахме хубав живот и къща, и две страхотни деца. Но когато бях на 32 години, ми откриха рак и всичко се промени за мен. Помислих си: „Имам само един живот. Какво наистина искам да правя с него?“

Аманда със съпруга си.

Винаги съм обичала да пиша и исках да го превърна в моя кариера, но не знаех дали мога да го направя. В крайна сметка обаче събрах смелост да пробвам. Съпругът ми Саймън напълно подкрепи решението ми. И двамата се тревожехме как ще живеем, но материалните притежания нямаха значение за нас.

Така че продадохме къщата, мебелите и колите си, преместихме се в жилище под наем на семейство военни, изкарахме максимум две кредитни карти и просто продължихме. Никога не бяхме така кльощави, но пък толкова щастливи. 

Колко лесно е да измисляте идеи за книги?

Късметлийка съм, че винаги имам нови истории наум. Докато пиша една книга, следващата е в главата си. Историите идват при мен цели и аз също пиша бързо. Винаги съм една книга пред последната излязла.

Колко време ви отнема да напишете книга?

Отнема ми между четири и пет месеца. Пиша всеки ден през това време – ако не го правя, се чувствам развълнувана, сякаш трябва да продължа.

Как изглежда един обичаен ден на писане?

Ставам рано и още с пижамата си, аз пиша. Водя момчетата на училище и след това продължавам да пиша. Пиша цял ден и обикновено внезапно забелязвам часа и осъзнавам, че трябва да приготвя вечеря! Намирам процеса за поглъщащ и с удоволствие бих писала по 15 часа на ден.

Произхождам от съвсем обикновено семейство – не съм израснала с мисълта, че ще пиша книги. Дори не познавах някой, който да е написал книга. Все още ми се струва странна професия.

Защо смятате, че вашите книги са толкова популярни?

Може би защото пиша по теми, които са доста трудни. Но като ги поставите в история, е по-лесно да говорите за тях. В последната ми книга „Ще ме помниш ли?“ Попи е диагностицирана с рак, като мен. Историята е свързана с най-лошите ми страхове, разиграни на хартия – да се чудя как се сбогувам с децата си.

Пиша за много реални, човешки ситуации. Такива, през които много от нас са преживели (и преживяват) – като домашно насилие, болест, загуба, предразсъдъци.

Ако трябва да напишете „бяла“ книга в правителствен стил за тези проблеми, никой няма да я прочете. Но поставяйки ги в история, става гореща тема. Жените се свързват с мен и казват, че разпознават сестра си, майка си или себе си в историите ми. Усещането е като безопасна среда.

Кой ви вдъхновява?

Моето семейство – те винаги ще са на първо място за мен. Ценя всяка секунда, прекарана с децата и съпруга си, и грабвам всяка възможност да седна с майка ми и да изпием кафе. Хората, които обичам, са всичко за мен. Виждам се първо като майка, последвана от военна съпруга и след това като писател.

Вдъхновявам се и от други жени – жени, които се сблъскват с борбата и я преодоляват. Независимо дали тази борба е да си самотен родител, да се бориш с рак на гърдата, да напуснеш насилствена връзка или да се грижиш за болно дете.

Възхищавам се на всеки, който има смелостта да промени ситуация, от която не е доволен, или който се е измъкнал от зоната си на комфорт.

За романа „Ново начало“

В „Ново начало“ (оригинално заглавие „Picking Up The Pieces“) – този стоплящ сърцето роман от авторката на бестселъри Аманда Проуз, главната героиня Нора сякаш се е отказала щастието. Докато със съпруга й Горди – офицер от британската армия, напускат слънчевия Кипър, за да се установят в дъждовна Англия, тя не може да се отърси от чувството за съжаление – за неуспеха си да следва собствените си мечти, но и че се е превърнала в обикновена съпруга на офицер, преминаваща през живота без да изпитва удоволствие. Бракът є е на път да се разпадне, точно когато трагедия принуждава Нора да влезе в ролята на законен настойник на седемгодишния й племенник Тед. Изправена внезапно пред отговорност, за която никога не е мечтала, Нора ще трябва да предложи на момчето безусловната любов, която заслужава, след като тя никога не я е изпитала сама?

Но докато се ориентира в непознатия свят на това да бъде майка, Нора започва да вижда себе си през очите на Тед като човек, достоен за любов и дори радост. Връзката ѝ с момчето, както и новият свят, в който попада, и отварят очите, че може и да има втори шанс за щастлив брак с Горди?

Книгата можете да поръчате ТУК.