„Мамо, пушенето ще те убие!“ Колкото по-често синът ми се възмущаваше, че пуша, толкова по-трудно ми ставаше да намеря оправдание. И така през 2019 реших да спра цигарите.
Два месеца по-късно все още бях непушач. Специалистът по пристрастявания Тобиас Рютер беше впечатлен от решението и волята ми. И до днес той ръководи отдела за пристрастените към тютюна в клиниката на мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. „Когато спреш да пушиш, животът ти се променя много бързо към по-добро“, казва Рютер.
Много бързо и много ясно
След само осем часа тялото вече получава много повече кислород. След само ден или два обонянието и вкусът се обострят. След само две седмици белите дробове работят много по-добре, което се забелязва например при спортуване, казва специалистът.
„Като спрете цигарите, е възможно да започнете да кашляте повече от преди“, предупреждава Рютер. „Причината е, че белите дробове се прочистват“. Това „прочистване“ отнема около месец. „След месец имунната система също е значително по-силна.“ Според специалиста след три месеца без цигари човек може да очаква, че и качеството на съня ще се подобри. „Пушачите страдат от липсата на никотин и нощем. Поради това те може да спят по-неспокойно. Но след три месеца сънят се подобрява.“
Опасността от третата цигара
Преди да спра окончателно, бях решила да намаля количеството цигари, което пуша, смятайки, че това автоматично ще подобри здравето ми. Но в такъв случай би трябвало да не се пушат повече от две цигари на ден – след третата токсичните вещества веднага се отразяват на организма. „Рискът от сърдечно-съдови проблеми, включително инсулти и инфаркти се увеличава значително при пушене на повече от три цигари дневно“, обяснява Рютер. Заплахата от рак е по-различна – там рискът се увеличава с всяка една цигара.
Всеки втори пушач умира заради пристрастяването си към тютюна. Около 50 на сто умират преди да навършат 70 години.
„Повечето пушачи се пристрастяват към тютюна на възраст между 12 и 16 години, когато мозъкът още се развива. Никотинът е изключително активен невротрансмитер и това е от ключово значение за създаването на невронни връзки в мозъка.“ Резултатът е доживотно пристрастяване, което трудно може да се преодолее само с воля, казва Рютер. Специалистът уточнява, че 95 процента от пушачите, които са разчитали само на волята си, ще посегнат отново към цигарите в рамките на една година.
Илюзията на пушача
Една от причините за връщане към пушенето е т.нар. „илюзия на пушача“ – неприятният психологически трик, който никотинът използва срещу вас. Психологическата зависимост е огромна, подчертава Рютер. Затова и аз дълги години бях в плен на илюзията на пушача – бях убедена, че пушенето ме успокоява, помага на стреса и е една добра почивка.
„В действителност обаче всяка цигара повишава пулса ни и ни прави неспокойни“, казва Рютер. Фактът, че човек се чувства спокоен, когато пуши, се дължи само на това, че успокоява симптомите си на абстиненция, когато тялото се нуждае от никотин. „Цигарата само успокоява неспокойството, което един непушач изобщо няма да изпитва.“
Като кучето на Павлов
На първата вечеря с приятели, където имаше музика, вино, но не и цигари, се чувствах странно. Нещо ми липсваше. В течение на години се бях убедила, че пушенето просто е част от някои определни ситуации – пиенето на кафе, пиенето на вино, почивката.
„Това работи точно както кучето на Павлов – даваш му храна и звъниш на звънеца в същото време. В някакъв момент кучето започва да слюноотделя, щом чуе звънеца“, обяснява Рютер. За пушачите обаче звънецът се чува непрестанно. Те пушат след работа, след ядене, докато чакат автобуса или след секс. Списъкът е дълъг. „Големият проблем е точно, че цигарите са изключително добре интегрирани в ежедневието на еидн пушач“, казва експертът.
Искам да спра. Но как?
Ако искате да спрете, това определено не е лесна задача. Тобиас Рютер уверява пациентите си, че ако се провалят, това е нормално и е част от процеса. „Когато някой ми каже, че се е опитал пет пъти да спре цигарите, аз го поздравявам, че е имал волята да опитва отново и отново. В крайна сметка това показва, че е важно за него.“
Спирането на цигарите е като ученето да караш колело – да падаш е нормално, важно е обаче да се качваш обратно на колелото. Важно е и да се обяснява на мозъка, че нещо се е променило. „Сядайте на друг стол от обичайния сутрин. Пийте чай вместо кафе. Преместете нещо в офиса си на ново място.“ Така мозъкът на кучето на Павлов, и този на пушача, могат да бъдат заблудени.
Въпреки че всичко това не винаги работи, не е задължително резултатът винаги да е неуспешен, подчертава Тобиас Рютер. „Една цигара е просто подхлъзване. Чак след втората можем да си говорим за пропушване отново.“
Лично аз имах силна воля. Може би защото започнах да пуша сравнително късно – чак на 21 години. Според експерта Рютер това има голямо значение.