Почина Берлускони

Бившият италиански премиер Силвио Берлускони почина на 86-годишна възраст, предаде АНСА.

Малко по-рано всички деца на Силвио Берлускони, с изключение на най-малкото Луиджи, пристигнаха в болницата Сан Рафаеле в Милано.

От четири дни беше на лечение в миланската болница.

Берлускони беше хоспитализиран многократно, след като преди три години се зарази с Covid-19. Миналия месец той беше изписан от болница „Сан Рафаеле“ след като шест седмици се лекуваше от белодробна инфекция, свързана с хронична левкемия.  През 2016 г. той претърпя сърдечна операция.

Бизнесменът милиардер създаде най-голямата медийна компания в Италия преди да трансформира политическия пейзаж.

Берлускони е четири пъти министър-председател на Италия, предприемач и медиен магнат. Представители на неговата Партия „Форца Италия“ участват в правителството на сегашния премиер Джорджа Мелони. Той е първият мултимилиардер, който застава начело на европейска страна, която е и третата икономика в еврозоната.

„Бизнесът ми е в кръвта“

Силвио Берлускони е роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейството на банков чиновник и домакиня. След началното училище родителите му го записват в католически колеж, където още тогава проявява предприемаческия си дух, като помага срещу заплащане на съучениците си. Още от дете той можел да убеди всеки в своята кауза, стига да има подходяща аудитория за това – качество, което демонстрира безпогрешно през годините. След колежа Силвио Берлускони учи право в Миланския държавен университет. В студентските си години работи като фотограф и търгува с дребна техника, за да се издържа. Той създава и музикална група, в която е солист и свири на контрабас. През 1961 г. Силвио Берлускони завършва с отличие Юридическия факултет на Миланския държавен университет. За дипломната си работа той получава награда от фирмата „Манцони“ от два милиона лири, както и предложение за работа.

„Бизнесът ми е в кръвта“, често казвал Берлускони. Той разказвал, че сам е постигнал всичко в живота си, почвайки от нула. За италианците той е постигнал американската мечта по италиански модел, почвайки от най-ниското кариерно стъпало и ставайки милиардер. Самият Берлускони е разказвал, че е започнал работа първо на круизни кораби, където е развличал пътниците, разказвайки им вицове или пеейки им песни.

През 1961 г. заедно с приятел на баща си, банкер, Силвио Берлускони основава фирмата „Обединени милански строежи“. През 1963 г. той създава собствена компания „Едилнорд“, която се занимава с изграждането на жилищни комплекси, близо до Милано. Най-известният му проект е строежът на жилищния комплекс „Милано 2“. Чрез кабелния телевизионен канал за жителите на „Милано 2“, който създава в края на 60-те години на 20 век Силвио Берлускони навлиза в света на телевизията. На 21 март 1975 г. Силвио Берлускони създава компанията „Фининвест“, която в периода 1982-1984 г. купува частните телевизии „Рете 4“ и „Италия 1“, превръщайки ги в основен конкурент на националната телевизия РАИ. По-късно основава телевизия „Канале 5“. Всички те са обединени в холдинга „Медиасет“, част от финансово-промишлената група „Фининвест“. През 1980 г. строителството заема 60 процента от дейността на „Фининвест“. През 1985 г. 85 процента от капитала на групата вече се формира от телевизионна дейност.

През 1977 г. Силвио Берлускони е удостоен от президента на Италия Джовани Леоне с Ордена за заслуги към труда и титлата кавалер, откъдето му остава прозвището „Кавалерът“. На 19 март 2014 г. в писмо до италианската Федерация на кавалерите на труда Берлускони се отказва от ордена във връзка с потвърдената на 1 август 2013 г. присъда от Върховния касационен съд по делото „Медиасет“ за данъчни измами в особено голям размер, по което освен лишаване от свобода му е забранено да заема и публични длъжности. Съгласно италианския наказателен кодекс осъденият губи академични степени и звания, титли, награди и други отличия. Отказвайки се от отличието, Берускони избягва официалното изключване от организацията и президентския указ за отнемане на държавната награда.

До началото на 90-те години на 20 век под негов контрол са и най-голямото издателство „Мондадори“, веригата супермаркети „Станда“, компютърни и застрахователни компании, финансовата група „Медиоланум“. Общо „Фининвест“ обединява повече от 100 компании, превръщайки се в една от най-големите частни корпорации в Италия.

През 1986 г. Силвио Берлускони купува и любимия си футболен отбор „Милан“ и става негов президент. По това време отборът е аутсайдер, но инвестирайки в нови играчи, рекламирайки и привличайки видни треньори, Силвио Берлускони успява да направи клуба един от най-успешните в историята на италианския футбол. През април 2017 г. Берлускони продава 99,9 процента дял в клуба на китайски консорциум за обща сделка от 740 милиона евро. През 2018 г. Силвио Берлускони става собственик на футболния клуб „Монца“.

Стремителният му възход винаги е съпроводен с въпроса за произхода на богатството му, на който той винаги отговаря уклончиво. Според сп. „Форбс“ личното състояние на Силвио Берлускони се оценява на 7,3 милиарда долара, а през 2021 г. той е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о място по богатство в света.

Процесите срещу него

Името на Силвио Берлускони се свързва и с множеството съдебни дела, водени срещу него. През 2009 г. той коментира, че за над 20 години се е явявал 2500 пъти в различни съдилища във връзка със 106 дела. Само правните му разноски възлизат на над 200 млн. евро. Силвио Берлускони е бил обвиняем по делото All Iberian (1996-1999) за финансиране на партия чрез офшорна компания, по делото Villa Macherlo (1998-1999) за данъчни измами и фалшиво счетоводство във връзка с недвижими имоти, по т. нар. дело Медуза (1997-2000) за фалшиво счетоводство. През 2009 г. опозиционни партии искат неговата оставка като министър-председател Силвио Берлускони, след като става ясно, че на британски адвокат е било платено да лъже в съда, за да защитава неговите бизнесинтереси. Тогава според съда в Милано британският адвокат Дейвид Милс е получил десетки хиляди евро от Берлускони, за да не разкрива детайли около две от неговите офшорни компании по време на дела през 1997 – 1998 година. През 2005 г. той е съден по дело за подкупване на съдия за приватизацията на държавния хранителен концерн SME. Делото за приватизацията на SME е свързано с продажбата на концерна през 1985 г. на италианския бизнесмен Карло де Бенедето. През 2007 г. Берлускони е оправдан по него. През 2014 г. в Неапол започва поредно дело срещу Силвио Берлускони по обвинение за корумпиране на сенатори от управляващата през 2006 г. левоцентристка коалиция, благодарение на което е свалено тогавашното правителство на Романо Проди. Делото става популярно като „покупка-продажба на сенатори“. През 2011 – 2015 г. срещу Берлускони се води т. нар. дело Рубигейт по обвинение за секс с непълнолетна проститутка и злоупотреба с власт. Всички дела срещу него или завършват с оправдателни присъди, или са прекратявани поради изтичане на давност. Единствената издадена присъда срещу Силвио Берлускони е по делото „Медисет“ за злоупотреби при закупуването на правата за американски филми от неговата медийна компания. На 26 октомври 2012 г. той е осъден на четири години затвор и забрана за заемане на държавни длъжности през следващите три години. През април 2014 г. присъдата е заменена с общественополезен труд , а на 11 май 2018 г. той е реабилитиран от Надзорния съд на Милано, който отменя всички последици от осъдителната присъда по делото.

Политическа кариера

През 1993 г. Силвио Берлускони основава политическото движение “ Напред Италия“ („Форца Италия“), с което се кандидатира за парламентарните избори през 1994 г. На 26 януари 1994 г. той официално се оттегля от предприемаческата дейност, напуска президентския пост във „Фининвест“ и се посвещава на политиката. „Италия е страната, която обичам“, са първите думи в телевизионното обръщение на Силвио Берлускони, с което обявява началото на политическата си кариера. За символ на партията си той избира националния флаг и за кратко време успява да спечели доверието на народа. На изборите през март 1994 г. партията „Напред Италия“ печели парламентарните изборите и Силвио Берлускони става министър-председател на Италия. Той заема поста в продължение само на седем месеца, тъй като сформираната коалиция се разпада. Напускайки правителствения дворец „Киджи“ Силвио Берлускони казва с усмивка на журналистите „Довиждане“, а не „Сбогом“. Силвио Берлускони отново поема премиерския пост на 11 юни 2001 г. Той ръководи правителството на Италия до 20 април 2005 г., когато подава оставка. Това правителство е на власт 1412 дни – най-дългото в историята на Италия. През февруари 2008 г. Берлускони оглавява десноцентристкия блок „Народ на свободата“, създаден чрез сливането на „Напред Италия“ и партия Национален съюз. През април 2008 г. блокът печели парламентарните избори и на 7 май 2008 г. Силвио Берлускони отново поема поста министър-председател, който пост заема до 13 ноември 2011 г.

През септември 2013 г. Силвио Берлускони обявява разпускането на „Народ на свободата“ и възраждането на партията „Напред Италия“. На 26 май 2019 г. Силвио Берлускони е избран за депутат в Европейския парламент, където е най-възрастният депутат.

На парламентарните избори в Италия на 25 септември 2022 г. 85-годишният Силвио Берлускони отново е избран в Сената, печелейки в едномандатния избирателен район Монца (регион Ломбардия), където той е собственик на едноименния футболен клуб. На изборите той успява да постигне нещо, за което отдавна е мечтал – да се върне в италианския парламентарен живот, след като почти цяло десетилетие е прокуден от него.

На 29 септември 2022 г. Силвио Берлускони навършва 86 години, което е отбелязано подобаващо. В имението му в Аркоре годеницата му – 32-годишната Марта Фашина, събира всички членове на клана Берлускони и негови съратници на пищно парти.

Силвио Берлускони има пет деца – двама синове и три дъщери от два брака. Той има 17 внуци и един правнук.

На 5 април 2023 г. 86-годишният Силвио Берлускони е приет в болницата „Сан Рафаеле“ в Милано заради белодробна инфекция, причинена от хронична левкемия.

Източник: Дир.бг