„50-те най-велики български спортисти, чийто постижения ни правят горди българи“ е новото заглавие в поредицата с патриотични атласи на Книгоиздателска къща „Труд“ – „50-те най…“. Коя плувкиня печели два медала от едни олимпийски игри? Кой е първият двукратен олимпийски шампион по борба? Кога и колко скача Стефка Костадинова за световния си рекорд (непостигнат и до днес)? Колко титли и медали има в архива си Армен Назарян? Кои са сестри Малееви? Защо Златните момичета се наричат така и кои точно са те? На още много въпроси отговорите са в тази книга.
Георги Аспарухов – Гунди, Стефка Костадинова, Христо Марков, Тереза Маринова, Екатерина Дафовска, Таня Богомилова, Христо Стоичков, Серафим Тодоров… все имена на български спортни легенди, които все още помним, тъй като са част от близкото ни минало. Но освен тях има още много олимпийски и световни шампиони, рекордьори, спортисти с важни постижения, прославили България по цял свят. Книгата припомня 50-те от най-великите български спортисти и техните постижения.
Един от интересните моменти в книгата например е от бляскавата кариера на славния борец Боян Радев. След завоюването на първата олимпийска титла в Токио 1964 и след награждаването българинът е понесен на ръце от втория и третия на стълбичката. Така шведът Свенсон и германецът Кил триумфално обикалят цялата зала под възторжените възгласи на публиката. Зрителите са във възторг, подобно нещо противоречи на олимпийския протокол при церемониите по награждаването. Но никой не спира тази спонтанна демонстрация на спортсменство и почит към шампиона.
В „50-те най-велики български спортисти, чийто постижения ни правят горди българи“ е описан и един от върховите моменти за Йордан Йовчев. На Олимпиадата в Атина през 2004 г. Йовчев е фаворит за златния медал на халки, но позорно е порязан от съдиите, след като въпреки перфектното си изпълнение, в което не допуска нито една грешка, съдиите му дават по-малка оценка от представителя на домакините Димостенис Тамбакос. Неслучайно и третият в класирането – италианската легенда Юри Кеки, вдига победоносно ръката на Йовчев при награждаването и показва кой е истинският победител. Това е едно от най-големите ограбвания в света на спорта.
За своя рекорд пък Стефка Костадинова разказва: „Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности. Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. …Тогава, на олимпийския стадион в Рим, не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см. Емоцията беше толкова силна. Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти. Много ми се иска – и ще бъда щастлива – ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект у останалите. Само така, като побеждаваш и си на върха, печелиш уважение и признание“.
А защо трябва да помним тези имена? Защото, да бъдеш спортист от най-висок ранг, е изключително трудно. Трябва да се научиш да овладееш егото си, да се подчиниш на спорта, да балансираш личния и професионалния си живот. Защото силната воля, упоритостта, дисциплината, любовта към спорта и предаността към родината са най-ценните качества, с които трябва да се характеризира всеки един спортист. Тези велики български спортисти притежават всичко нужно, за да бъдат пример за съвременниците.
Можете да поръчате книгата ТУК.
