Ето какво гласува правителството днес (всички решения)

Снимка: Пресцентър на МС

Вевести.бг публикува всички решения, които кабинетът „Денков“ взе на днешното си редовно заседание

Близо 100 000 безработни на възраст над 50 г. са започнали работа в периода 2021-2022 г.

Близо 100 000 безработни на възраст над 50 години са започнали работа в реалната икономика с подкрепата на бюрата по труда в периода 2021-2022 г. Това показва Отчетът за изпълнението на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора.

Документът, който обхваща периода 2021-2022 г., съдържа данни за изпълнението на включените в стратегията програми за заетост на възрастните хора и за подобряване на мерките за здравна превенция. Отчетът включва и дейности, свързани с насърчаването на ученето през целия живот и доброволчеството, както и мерки за интегриране на възрастните в обучения за повишаване на техните знания, умения и професионална квалификация.

Включените в стратегията мерки и дейности подпомагат адаптирането на публичния сектор към процеса на застаряване на населението и преодоляването на последствията от него върху функционирането и финансовата стабилност на пенсионната система, както и върху системите на здравеопазването, социалното подпомагане, образованието и пазара на труда.

Изпълнението на мерките води и до създаване на по-добри условия за приобщаване на възрастното население в обществения и икономическия живот.

Одобрен е докладът за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките за 2022 г.

Правителството одобри доклада на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2022 г.

През 2022 г. Междуведомственият съвет към Министерския съвет е провел 7 заседания, на които е разгледал заявленията на 132 фирми за издаване на лицензи и удостоверения за регистрации, както и за промяна на обстоятелствата, настъпили след тяхното издаване.

Предстои докладът да бъде предоставен на Народното събрание, а след неговото одобрение ще бъде публично достъпен на интернет страницата на Междуведомствения съвет.

Одобрен е доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение

Правителството одобри доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия) към министъра на икономиката и индустрията за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2022 г.

Докладът съдържа информация за дейността на комисията за националната система за експортен контрол, за международното сътрудничество в тази област, за изпълнението на международните ангажименти на страната ни в областта на експортния контрол и неразпространението на оръжията за масово унищожение. Документът предоставя и статистически данни за издадените разрешения и удостоверения, внос, трансфер, транзит и превоз на продукти, свързани с отбраната (ПСО), брокерски сделки с тях и др.

Докладът съдържа информация за периода от 1 януари до 31 декември 2022 г. Той ще бъде публикуван на интернет страниците на Министерството на икономиката и индустрията и на Междуведомствената комисия.

Докладът ще бъде предоставен на Народното събрание.

Правителството одобри годишния доклад за решенията на ЕСПЧ по дела срещу България

Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Десетия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2022 г.

Докладът се състои от три части. В първата е представена актуална статистическа информация за делата пред ЕСПЧ. Включена е информация относно продължаващата реформа на Съда и акценти от работата му през годината.

Втората част съдържа статистическа информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу Република България и положението й спрямо останалите държави членки на СЕ. Изброени са закритите през годината изпълнения, както и тези, по които е бил постигнат напредък.

Третата част на доклада засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на ЕСПЧ, по които следва да бъдат взети допълнителни мерки. Решенията, които се разглеждат в тази част, засягат делата, поставени от Комитета на министрите в засилено наблюдение, както и дела, които макар и в стандартна процедура на наблюдение, налагат промени в правната рамка.

Констатациите и изводите в доклада са направени както въз основа на решенията на ЕСПЧ, така и на относими доклади и анализи, в. т. ч. 16-ия Годишен доклад на Комитета на министрите за 2022 г.; Годишния доклад на ЕСПЧ за 2022 г.; решения на Комитета на министрите на Съвета на Европа; базата данни HUDOC и HUDOC-EXEC; информация, поместена на официалните сайтове на органите на Съвета на Европа; заключения на форуми, посветени на изследваните проблеми; предходни годишни доклади на министъра на правосъдието пред Народното събрание по изпълнение на решенията на ЕСПЧ и др.

Министрите на образованието и науката и на иновациите и растежа влизат в настоятелството на БАН

Правителството определи министрите на образованието и науката и на иновациите и растежа проф. Галин Цоков и Милена Стойчева за свои представители в Съвета на настоятелите на Българската академия на науките (БАН).

Съветът на настоятелите е с четиригодишен мандат и се състои от 16 членове, двама от които са представители на правителството. Участват също представители на Националното сдружение на общините в България, на национално представителните работодателски организации, на Съвета на ректорите и други научни организации.

Съветът на настоятелите подпомага дейността на БАН при ефективното управление на финансовите средства и стратегическото развитие на научноизследователската дейност. Той предлага и мерки за постигане на целите, заложени в европейските стратегии за научни изследвания и иновации. Настоятелите съдействат също за създаване на иновационни центрове за производствена, внедрителска и други дейности, свързани с приложението на научните резултати. Съветът може да предлага създаване, преобразуване и закриване на академични институти, както и финансови и други необходими механизми за съвместна научна, образователна и приложна дейност с висшите училища и търговските предприятия.

Правителството одобри близо 500 хиляди лева по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Марица

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).

От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Марица ще се предоставят средства в размер до 482 466 лв. с ДДС за изграждане на елементи от общинската пътна инфраструктура: „Южен околовръстен път на с. Радиново, ситуиран в ОУП на община Марица, област Пловдив – Втори етап – 1-ви участък от км 0+000 до км 2+030.73“ – първи подетап: от км 1+030 до 1+360 – северно платно.

Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Изграждане на нова складово-логистична база на „Бултекс 99“ ЕООД – първи етап“ в с. Радиново на „Бултекс 99“ ЕООД.

Инвестицията по проекта е в размер на 18.5 млн. лв. В периода на осъществяване на инвестиционния проект и като резултат от него ще бъдат разкрити 5 нови работни места.

Изграждането на Южен околовръстен път ще улесни достъпа и функционирането на компаниите в индустриална зона Марица, както и възможността за привличане на нови инвеститори, които да допринесат за устойчивото развитие на общината. С изграждането на Южен околовръстен път на с. Радиново ще се пренасочи тежкотоварният трафик, които в момента преминава през селото. Това ще доведе до по-добра пътна обстановка и намаляване на риска от пътно-транспортни произшествия.

България ще участва в Програмата на ОИСР за Украйна

България ще участва в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Украйна. Програмата – официално обявена по време на годишната министерска среща на ОИСР, провела се на 7-8 юни 2023 г. в Париж, има за цел да подпомогне усилията на украинската страна в процеса на реформи по пътя й към членство в ЕС и ОИСР.

Дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16.5 млн. евро за целия четиригодишен период на нейното действие. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори. България ще се включи в Програмата с доброволен финансов принос в размер на 60 000 евро. Финансирането ще бъде осигурено от бюджета на Министерството на външните работи.

Участието на България към програмата на ОИСР за Украйна ще бъде допълнително потвърждение на твърдия ангажимент на страната ни към подпомагане възстановяването и икономическото развитие на Украйна. В допълнение, по-тясното ангажиране на страната ни с програми и инициативи на ОИСР ще допринесе и за процеса на присъединяване на България към Организацията – основен външнополитически приоритет на страната ни.

България и Армения ще продължат обмена на студенти, учени и преподаватели

България и Армения ще продължат да си сътрудничат в областта на образованието и науката, реши правителството. Министерският съвет одобри проект на Програма между правителствата на двете държави за периода 2023 – 2027 г., която насърчава обмена на всички образователни нива. Предвидени са ежегодни реципрочни стипендии за студенти за пълен срок на обучение в бакалавърска или магистърска степен, с изключение на специалностите от области „Здравеопазване и спорт“ и „Изкуства“. Има и стипендии за следдипломно обучение, специализация или научни изследвания на докторанти, преподаватели и изследователи.

Българската страна приема до двама арменски студенти за участие в летни семинари по български език, литература и култура, съответно един в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Предвижда се и обмен на преподаватели от висши училища, учени и изследователи от научни организации за запознаване с опита и постиженията на научните и образователните институции в областта на висшето образование и науката, както и участието им в съвместни научни проекти. Държавите подкрепят и преподаването в своите висши училища на предмети в областта на българистиката и арменистиката.

Спогодбата за сътрудничество между правителствата на България и Армения в областта на образованието, културата и науката е подписана още през 1994 г., като периодично се договарят и сключват програми за сътрудничество.

За ратификация е предложено Споразумение за солидарна гаранция по заем на ББР от БРСЕ за 175 млн. евро за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия

Министерският съвет одобри проект на Закон за ратифициране на Споразумение за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банка за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) като бенефициер, във връзка с Рамково споразумение от 13 юли 2023 г. за отпуснат заем на Българската банка за развитие (ББР) в размер на 175 млн. евро по проект „Подкрепа на ММСП за създаването и запазването на жизнеспособни работни места“, включително компонент „Защита на околната среда“, за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия (ММСП).

Рамковото споразумение е подписано между БРСЕ и ББР на 13 юли 2023 г., а Споразумението за солидарна гаранция между БРСЕ и Република България от министъра на финансите – на 20 юли 2023 г., след одобрение на проекта и предоставен мандат за подписването му с протоколно решение на Министерския съвет на 5 юли.

Заемът се отпуска в съответствие с екологичните и социални политики на БРСЕ и с приложимите национални и европейски стандарти. Социалните ползи са големи, тъй като е насочен към ММСП, които съставляват „гръбнака“ на българската икономика и осигурява необходимия за икономическото възстановяване достъпен капитал. Положителен ефект има и за околната среда чрез подкрепата на зелени инвестиции. Заемът ще финансира ефективни инвестиционни проекти на български ММСП, като по този начин ще се подпомогне тяхната дейност и способността им да създават и запазват работни места – значителен фактор за социалното укрепване в страната.

Заемът от БРСЕ ще финансира отпускането от ББР на стандартни и „зелени“ заеми за ММСП, като и в двете категории ще се предоставя инвестиционно и/или оборотно финансиране. В рамките на общото финансиране за ММСП ще могат да се включват и проекти за насърчаване на иновациите, технологичното обновление и цифровизацията. Ползването на държавна гаранция позволява на ББР да осигури финансиране при благоприятни условия за програми и продукти в подкрепа на българския бизнес. Ползите от договорения по-евтин ресурс от БРСЕ ще бъдат прехвърлени на крайните бенефициенти.

Споразумението за солидарна гаранция подлежи на ратификация от Народното събрание, тъй като съдържа финансови клаузи. Задължения за плащане по споразумението биха възникнали само в случай на просрочване от страна на Кредитополучателя (ББР) на плащане на дължими суми по заема.

Кабинетът одобри позицията на България за заседание на Съвета на ЕС за научните изследвания

Правителството одобри позицията на България за неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“) на 27 и 28 юли 2023 г. в Кралство Испания.

В рамките на заседанието държавите-членки ще обсъдят възможностите за укрепване на общата европейска рамка за научна, технологична и иновационна дипломация.

България смята, че науката има изключително важна роля, която преминава политическите граници и действа като катализатор на международното сътрудничество и стабилността в Европа. Страната ни ще подкрепя бъдещи инициативи на европейско ниво, които биха могли да допринесат за усвояването на нови умения на служителите, формиращи научните политики, а също и на техните ръководители, дипломатическите служители, както и на самите учени. България ще настоява и за повече време за обсъждане на новия Стратегически план на „ХОРИЗОНТ ЕВРОПА“ (2025-2027).

Позицията на страната ще бъде представена от проф. Генка Петрова – Ташкова, зам.-министър на образованието и науката, и Милена Дамянова, директор на дирекция „Наука“ в МОН.

Одобрена е българската позиция за неформалното заседание EPSCO на 28 юли, част „Здравеопазване“

Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 28 юли в гр. Лас Палмас де Гран Канария, Испания.

В рамките на първата сесия държавите членки на ЕС ще информират за националните мерки, чрез които гарантират достъпа и обмена на здравни данни. България ще реферира към създадената стабилна рамка, осигуряваща непрекъснатост на обмена на данни в сектор „Здравеопазване“ при зачитане на високите стандарти за сигурност.

В рамките на втората сесия министрите ще обсъдят бъдещите мерки за интегрирането на психичното здраве във всички относими политики. Целта е подобряване на достъпа на хората до грижи, премахване на стигмата и дискриминацията спрямо лицата с психични заболявалия и промотиране на добри практики за превенция, ранно откриване и лечение в Европа. За България темата е приоритетна на правителствено равнище. Страната ни ще информира за предприетите действия за изпълнение на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г., чрез които ще се насърчи промоцията на психичното здраве на децата и подрастващите, и ще бъдат подобрени условията за ранна интервенция и предоставяне на необходимите грижи близо до дома.

В рамките на работния обяд министрите ще бъдат приканени да идентифицират стратегически зависимости на ЕС в сферата на лекарствата и да очертаят възможни действия за преодоляване на негативните последици. Като отчита научените уроци от пандемията от COVID-19, българската страна ще подчертае, че инициативи на ниво ЕС, свързани с централизиране на решения за ценообразуване и централизирано определяне на количества, несъобразени с потребностите на държавите членки, имат потенциал да ограничат достъпа до лекарствени продукти и да засегнат сериозно бюджетните ресурси на всяка страна. В този контекст европейските мерки следва да бъдат придружени от обективна оценка на въздействието, за да се осигури равен достъп до лекарствени продукти на всеки пациент.

Одобрен е законопроектът за изменение и допълнение на Валутния закон

Със свое решение правителството одобри законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон.

Направените изменения във Валутния закон са във връзка с Регламент (ЕС) № 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, както и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. С приетите промени се изпълняват и мерки, въвеждащи Препоръките от Доклада за България от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (Комитета MONEYVAL).

Въведени са правни норми, с които се регламентира контролът върху паричните средства, пренасяни от и за държава членка, каквато възможност е предоставена на страните членки от Регламента. Урежда се осъществяването на контрол върху движението на непридружени парични средства (в пощенски пратки, куриерски пратки, като непридружен багаж или товар в контейнери), както и изискването за подаване на декларация за оповестяване на непридружени парични средства. Предвижда се налагането на санкции за неспазване на задължението за деклариране или оповестяване на парични средства, които са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Измененията са насочени и към регулиране на обмена на информация между компетентните органи на държавите членки при установяване на суми от парични средства в размер по-нисък от установения праг в случаите, в които има признаци на престъпна дейност.

В законопроекта се въвежда механизъм за недопускане на парични средства да напускат територията на страната, когато лицата имат публични държавни вземания в размер на 5000 лева или повече, т.е. предвиждат се национални правни норми, които да защитят събирането на публичните държавни вземания, когато те не са обезпечени, разсрочени или отсрочени по реда и условията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С промените от обхвата на Валутния закон отпадат нормите, регулиращи контрола, осъществяван от митническите органи върху благородните метали, скъпоценните камъни и изделията с и от тях – установена е разнородна практика, породена от нееднаквото третиране на благородните метали и скъпоценните камъни – като такива, включени в обхвата на Валутния закон, или като стока, подлежаща на контрол, установен от европейското митническо законодателство. По този начин ще се осигури адекватен и ефективен контрол.

Приета е Наредба за администриране на нередности по Европейските фондове при споделено управление

На свое заседание правителството на Република България прие Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за администриране на нередности по Европейските фондове при споделено управление.

Проектът на Постановление за приемане на Наредба за администриране на нередности по Европейските фондове при споделено управление (НАНЕФСУ) е изготвен на основание разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) (Обн. ДВ. бр. 51 от 2022 г.) и в изпълнение на нормативно установеното задължение, възложено с § 71, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) (Обн. ДВ. бр. 51 от 2022 г.), съгласно който в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет и министърът на финансите следва да приемат или да приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ.

Нормативните актове на Министерския съвет, които уреждат обществените отношения в областта на администрирането на нередности, са Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ), приета на основание чл. 69, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, както и Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС (НОПАНФИПСЕС). Посочените две наредби не уреждат процедурите за администриране на нередности по програмите, по които финансирането се предоставя със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

В Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗУСЕСИФ се урежда приложимостта на НАНЕСИФ към програмен период 2014-2020 г. като съгласно § 71. ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014-2020 г.

В ал. 3 на § 71 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗУСЕСИФ е уредено прилагането на НАНЕСИФ и по отношение на програмите и фондовете от новия програмен период 2021-2027 г., доколкото същата не противоречи на ЗУСЕФСУ. Такова противоречие е налице в предметния обхват на НАНЕСИФ, тъй като там не се включват новите програми, фондове и инструменти, чието управление се урежда със ЗУСЕФСУ. Противоречие има и по отношение на кръга на органите, отговорни за прилагането на процедурите за администриране на нередности, доколкото с различни нормативни актове, касаещи новия програмен период 2021-2027 г., са установени и нови органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ.

С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на проекта на наредба се цели да бъдат уредени дейностите, представляващи администриране на нередности за програмен период 2021-2027 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от ЗУСЕФСУ.

В предметния обхват на НАНЕФСУ са включени програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Фонда за справедлив преход и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“, Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, както и други програми, финансирани от фондове извън приложното поле на Регламент 2021/1060. В тази връзка в обхвата на НАНЕФСУ се предвижда да бъдат включени на практика всички програми, чието финансиране се осъществява от фондове на ЕС при споделено управление. Предвижда се регулацията да обхване и стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2021-2027   г., програмите за европейско териториално сътрудничество 2021-2027 г. и др.

С проекта се цели систематизиране в един подзаконов нормативен акт на правилата, регламентиращи процедурата за администриране на получени сигнали и установени нередности за новия програмен период 2021-2027 г. Целта е по този начин да бъде преодоляна съществуващата досега разпокъсаност на материята, която за програмния период 2014-2020 се урежда от различни подзаконови нормативни актове – по отношение на програмите, финансирани от ЕСИФ, уредбата на процедурите за администриране на нередности е в НАНЕСИФ, а по отношение на финансираните от други фондове на ЕС програми съответната уредба е в НОПАНФИПСЕС.

В съответствие с актуализираната система на програмните органи по смисъла на чл. 71 от Регламент 2021/1060, където се предвижда текстовете на проекта на наредбата да бъдат съобразени с актуализираната система на програмните органи, Сертифициращият орган се заменя със Счетоводен орган.

В Допълнителните разпоредби на проекта на НАНЕФСУ се предвижда да бъдат актуализирани определенията за „нередност и „съмнение за измама“ съгласно действащата европейска правна рамка за програмен период 2021-2027 г.

С приемането на проекта на НАНЕФСУ се предвижда в тримесечен срок от влизането в сила на наредбата ръководителите на органите, отговорни за прилагане на процедурите, да утвърдят вътрешните правила за администриране на нередности, които са неразделна част от вътрешните им системи за управление и контрол. Целта е същите да отговарят на едно от ключовите изисквания в регламент 2021/1060 за ефективно прилагане на пропорционални мерки за борба с измамите, както и за предприемането на всички необходими действия за предотвратяване, откриване, коригиране и докладване на нередности, включително измами.

С приемане на проекта на нормативен акт, уреждащ материята в областта на администрирането на нередности за програмите, съфинансирани от ЕФСУ за програмен период 2021-2027 г., в съответствие с приложимото право на ЕС и националното законодателство ще се създаде предсказуема и ефективна нормативна рамка за администрирането на нередности по посочените програми. Ясно ще се определят и органите, които са отговорни за прилагането на процедурата за администриране на сигнали за нередности и установени нередности. Ще се преодолеят несъответствията между подзаконовата нормативна уредба и уредбата от по-високо ниво, произтичащи от новата регулаторната правна рамка на европейско ниво, установена за програмен период 2021-2027 г., базирана основно на Регламент 2021/1060, както и на приетите изменения и допълнения на ЗУСЕФСУ. По този начин ще се осигури хармонизиране на националната нормативна уредба и Регламентите на ЕС по отношение на регламентацията на материята, свързана с администрирането на нередности, в това число и докладването им.

С приемане на проекта на нормативен акт ще се извършат необходимите нормативни промени за подобряване на дейността по администриране на нередности по програмите, съфинансирани от ЕФСУ. Също така ще се осигури ефективност на тази дейност, тъй като ще се отстранят и преодолеят констатираните несъответствия между действащата подзаконова нормативна уредба и уредбата от по-високо ниво. С приемането на НАНЕФСУ ще се гарантира правилното и ефективно прилагане на националната нормативна уредба, която регламентира дейностите по чл. 69, ал. 6 от ЗУСЕФСУ, представляващи администриране на нередности.

Приета е Наредба за определяне на условията и правилата за предоставяне на подкрепа чрез финансови инструменти

Със свое постановление Министерският съвет прие Наредба за определяне на условията и правилата за предоставяне на подкрепа чрез финансови инструменти, комбинирането на финансови инструменти с безвъзмездна финансова помощ, изпълнението на финансовите инструменти и правилата за управление и контрол.

С нея ще се постигне законосъобразното и правилно функциониране на системата за управление и контрол по отношение на предоставянето и изпълнението на финансовия ресурс под формата на финансови инструменти (ФИ). Ще се създаде единен подход в прилагането и изпълнението на финансовите инструменти съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060, като се кодифицират правилата на национално равнище, без да се засяга уникалността на отделните ФИ.

Обособеният финансов ресурс от програмите за България, съфинансирани от фондовете на ЕС при споделено управление, който е предвиден да се изпълнява чрез финансови инструменти за периода 2021-2027 г., възлиза на повече от 2,5 млрд. лв.

Наредбата ще минимизира неблагоприятните последици от налагане на финансови корекции и загуба на финансов ресурс. От друга страна ще се създадат възможности за ефективно управление на ФИ и облекчаване на административната тежест по отношение на финансовите посредници във връзка с извършването на управленските проверки.

Приетият акт е в съответствие с възложеното правомощие на министъра на финансите за провеждане на националната политика по прилагането на финансовите инструменти като форма на предоставяне на средства от Европейския съюз.

Прехвърлят се две бройки за дипломатически служители в Постоянното представителство на страната ни към ЕС от администрацията на Министерския съвет към Министерството на финансите

Правителството прие промени в РМС № 603 от 2008 г. за определяне състава на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз (ППРБЕС) в Брюксел, Белгия. С тях се обезпечава функционирането на сектор „Политика за сближаване“ в ППРБЕС, чрез преминаването на наличните 2 бройки за дипломатически служители от администрацията на Министерския съвет към бройките за дипломатически служители от Министерството на финансите. Решението е продиктувано от приетите структурни промени по преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на Министерския съвет в Министерството на финансите.

Сектор „Политика за сближаване“ е създаден с РМС 187 от 2011 г., като са определени 2 бройки за дипломатически служители, представители на администрацията на Министерския съвет в ППРБЕС. От 2011 г. до момента тези бройки са били заемани от командировани служители на дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет, предвид функциите на дирекцията по подпомагане на координацията във връзка с участието на страната ни в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в областта на Кохезионната политика.

Кабинетът прие решение за предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ на Република Турция

Министерският съвет прие Решение за предоставяне на безвъзмездна хуманитарна помощ на Република Турция.

Във връзка с поискана от правителството на Република Турция безвъзмездна хуманитарна помощ, по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза на страната се предоставя хуманитарна помощ от Министерството на вътрешните работи на обща стойност 506 512 лв. и от Българския Червен кръст – 135 986 лв.

Помощта се предоставя за преодоляване на последиците от разрушителното земетресение от 6 февруари 2023 г.

Транспортирането на хуманитарната помощ ще се осъществи със съдействието на Европейската комисия.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело №10 за 2023 г.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело №10 за 2023 г. Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България и е допуснато за разглеждане по същество относно установяването на противоконституционност на следните законови разпоредби: чл. 213, ал. 4 – 6, чл. 247б, ал. 2, чл. 250, ал. 1, т. 2 и чл. 411а – чл. 411и от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК); чл. 30, ал. 5, т. 21 и 22 и ал. 7, чл. 33, ал. 3, чл. 112, ал. 6, чл. 147, ал. 7, чл. 173, ал. 11 и 12, чл. 173а, чл. 230, ал. 1, изречение трето и чл. 230а от Закона за съдебната власт (ЗСВ); § 31, ал. 2 и § 41 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК) (ДВ, бр. 48 от 2023 г.).

В становището на МС е застъпено разбирането, че чрез извършените със ЗИДНПК промени в ЗСВ и НПК се установява ефективен и същевременно съобразен с Конституцията механизъм, гарантиращ независимото разследване и търсенето на отговорност за престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник: Атакуваните текстове от устройствения и от процесуалния закон, разгледани в тяхното единство на нормен комплекс, създаващ този механизъм, са приети, за да отговорят на изискванията на конституционните принципи на правовата държава, равенството пред закона и разделението на властите. Те се вписват изцяло в конституционната рамка на съдебната власт, а също така съобразяват основния закон така, както той е тълкуван и приложен от Конституционния съд в Решение № 11 от 23 юли 2020 г. по к.д. 15/2019 г. и Решение № 7 от 11 май 2021 г. по к.д. № 4 от 2021         г., предвид на което оспорването в тази му част е необосновано и следва да бъде отхвърлено. В становището са изложени аргументи от конституционно-правно естество, с които се оборват и останалите оспорвания като неоснователни.

Правителството предоставя бутилирана вода за питейни нужди за преодоляване на последиците от обявено бедствено положение на територията на с. Червена, с. Горна Студена и с. Александрово

Министерският съвет прие Решение за освобождаване с възстановяване и предоставяне на освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на кмета на община Свищов за преодоляване на последиците от обявено бедствено положение на територията на с. Червена, с. Горна Студена и с. Александрово.

Безвъзмездното предоставяне на количествата питейна вода ще способства за обезпечаване нуждите на населението на трите населени места и за преодоляване на последиците от обявеното бедствено положение на тяхната територия.

Правителството отпусна над 24 млн. лв. за обезщетения в образованието

Правителството отпусна 24 254 786 лв. за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2023 година. Средствата са за изплащане на обезщетения за месеците януари-май 2023 г. при намаляване на числеността на персонала в образователните институции в резултат на промяна на структурата или състава му, както и при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание.

Финансирането е за сметка на планираните по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г. средства за изпълнение на националните програми за развитие на образованието.

Близо 12 млн. лева отпусна правителството за ученически пътувания по НП „България – образователни маршрути“

Правителството одобри до 11 933 544 лв. за 2023 г. за 346 общински училища, включени в един от модулите на Национална програма „България – образователни маршрути”.

На 7 юли 2023 г. бе публикуван списък на одобрените общо 400 училища. Сред тях има и 54 държавни, частни и неделни училища, за които не е необходим акт на правителството и ще получат средствата си от МОН.

Пътуванията на останалите 346 общински училища се обезпечават с днешното решение на правителството.

Образователните маршрути се финансират при максимална стойност 100 лева за 1 ден на 1 участник (ученици, педагогически специалисти, медицинско лице).

Един образователен маршрут може да е от 2 до 5 дни, включват се до 4 нощувки, храна, транспорт, застраховка, посещения на културно-исторически забележителности, музеи, занаятчийски работилници и др. Планирани са различни образователни дейности, дискусии и образователни игри в различни научни области, срещи с изявени личности, местни специалисти, които работят в посетения обект. Ще се финансират и закупуване на входни билети и такси за беседи в посетени обекти.

При посещенията на място по избраните образователни маршрути училището може да осигури обучителна беседа, познавателни материали, презентации, демонстрации и други. Училищата избират обекти от пет тематични области: история и археология, география и икономика, биология, биоразнообразие и екология, изкуства, архитектура и литература, етнография, фолклор и занаяти.

Списъкът с одобрените училища е публичен и е достъпен на сайта на МОН.