Дита Старова-Керими представя книгата на баща си Луан Старова „Цариградският емигрант“ днес

Днес, 7 септември, от 18:30 ч. в залата на Македонския културно-информационен център ще бъде представен един от последните романи на големия македонски писател от албански произход Луан Старова (1941-2022) – „Цариградският емигрант“, който излезе в издание на „Персей“.

Специално за събитието пристигна дъщерята на автора – Дита Старова-Керими, директор на Националната художествена галерия на Северна Македония. Тя ще участва в представянето заедно с преводача Мариян Петров и издателя Пламен Тотев.

Романът се фокусира върху историята на Балканите, регион, където интересите на големи империи и цивилизации се сблъскват едни с други на гърба на народи с различни съдби. Така книгата представя по уникален начин универсалната тема за емиграцията с разказа за едно от многобройните семейства, преживели това.

„Цариградският емигрант“ принадлежи към многотомната „Балканска сага“ на Луан Старова, книгите от която са преведени на повече от 20 езика. За творчеството на Старова са писали световни автори като Морис Дрюон, Ален Боске и др.

Чрез историята за изгнанието на едно албанско семейство серията разказва историята на Балканите през един от най-трагичните и най-забележителни периоди – ХХ век.

В „Цариградският емигрант“ главният герой е Бащата (Ариф Старова), който години наред пази в тайна периода, когато учи в Цариград между 1919 и 1924 г., времето на окончателния разпад на Османската империя и периода на създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк. Търсенето на подробности за тайния период в живота на главния герой е катализаторът за изследването на сина-разказвач, за да създаде вълнуващ роман, базиращ се на реални факти. По политически причини бащата е принуден да емигрира в Цариград с помощта на чичо си Али Фетхи Окяр, близък приятел на Ататюрк по време на всички решителни битки за създаването на нова Турция, като негов първи премиер, президент на парламента и посланик на нова Турция във Франция и Великобритания. Бащата не отговаря на поканата на Али Фетхи, нито пък на Ататюрк да се присъедини към новите ешелони на турската власт. По-скоро той внезапно се завръща в Албания, където първо работи като съдия, след това като адвокат в Поградец, като после бяга в Струга, Македония, със семейството си през 1943 г., спасявайки се от фашизма.

Преди смъртта си през 1943 г. Али Фетхи Окяр заповядва на сина си, професор Осман Окяр, да пътува до Балканите, за да намери своя племенник Ариф Старова край Охридското езеро. Това най-накрая ще се случи през 1970 г., когато Осман Окяр, изпълнявайки заръката на баща си, намира Ариф Старова не в Поградец, а в Скопие. Това е подходящият момент за сина-разказвач, който с помощта на професор Окяр навлиза в тайните на времето, прекарано от баща му в Цариград.