Защо българинът вярва на небивалици и откровени лъжи?

Когато нямаш аргумент в демократичната надпреварва, не се отчайвай – изгради кампанията си на базата на конспиративни теории. Рецептата е проста: на базата на няколко истинни твърдения и няколко полуистини замеси миш-маш от небивалици и откровени лъжи, в който обаче има донякъде логични връзки между всички събития и общата конструкция звучи бомбастично. И поне от много далече – теорията трябва да изглежда правдоподобно.

Конспиративната теория е блато, в което опонентът бавно затъва, ако се опита да я опровергава. Защото тя може да се намества и адаптира към всякакви нови аргументи, да стига до базови интуиции за това, как е устроен света.

Политиката в България е наситена от конспиративни теории и българското общество се оказа европейски шампион в апетита да ги поглъща заедно с колците и всичките им други екстри. Ето един пример за конспиративна теория, която още циркулира в публичното пространство и дори ДАНС и други служби бяха натоварени да я проверяват.

Т1: ПП-ДБ, чрез Алексей Петров, Иво Мирчев и други, притежават кодовете на машините за гласуване и променят резултатите, както си искат.

Тази седмица теорията получи нови „потвърждения“ – показания на блогър, който бил заплашван от вече покойния Алексей Петров, да не „рови за машините“. Тези „доказателства“, които седмици се въртяха из Фейсбук, станаха и обект на парламентарно изслушване в присъствието на ръководители на службите. За пореден път българската държава заприлича на някой, който – след като започнали да му се привиждат бели мишки – си назначил хора да му ги ловят.

Службите няма да хванат белите мишки – това е сигурно. И Теория 1 е принципно сбъркана, защото няма и най-малко реално доказателство (освен страховете на този или онзи), че машинният вот е бил манипулиран. Ако пък ПП-ДБ нагласяваха резултатите, необяснимо е, защо са ги нагласили в полза на ГЕРБ и други партии – по-логично би било да си дадат поне едно крехко мнозинство. А пък Алексей Петров беше убит и докато убийството му не бъде разплетено, всеки може да се упражнява с мотивите. Чудно защо, рядко конспираторите се сещат да търсят връзки на това убийство с атентата срещу Гешев, инсталирането на Сарафов и т.н.

В раздухването на конспиративни теории се включи също президентът Радев и антуража му, както и началниците на служби. Такава е например:

Т2: На базата на нещастно и комично изтекъл запис на ПП се правят внушения, че това е партия, която едва ли не ще предаде България и службите на „американците“.

Със сигурност записът от вътрешната среща не представя ПП като организирана и дисциплинирана партия, но реалните изводи от него – при добросъвестен прочит – не могат да надхвърлят тази констатация. Смяната на ръководителите на службите е наложителна така или иначе и ПП-ДБ продължават да настояват за това, и то с добри аргументи. Разговори със съюзнически посолства още по-малко биха могли да се класифицират като „предателство“ – българските интереси в областта на сигурността разчитат на колективни форми на отбрана и споделяне на информация.

Но Т2 е вече толкова медийно раздухана, толкова е обговорена на най-високо ниво, че каквото и да каже човек, то ще се извърти в „подкрепа“ на тази теория. Основното обаче е, че въпреки Т2, ротационното правителство на академик Денков защитава доста строго и последователно реалните български национални интереси и в геополитиката, и в енергетиката, и по отношение на икономиката на страната. И като резултат от устойчивия курс на управление, България е на път да влезе и в Шенген, и в еврозоната. И това неизбежно ще стане, ако настоящият политически курс се запази и не се подмени с конспиративно мислене.

Манипулативна пропаганда

Сестра-близнак на конспиративната теория е манипулативната пропаганда. Тя не твърди, че изяснява истината, а представя нещата в полза на определена политическа сила. Пропагандата дава кураж на привържениците, гали тяхното его, а по отношение на опонентите цели да ги ядоса и поне мъничко да ги усъмни в някои факти. Пропагандата разчита на еднозначна интерпретация на факти, които сами по себе си не са еднозначни. Например:

Т3: Служебното правителство на Румен Радев сключи дългосрочен договор с турския газов оператор “Боташ“, който ще ни предоставя сериозни количества газ годишно, независимо дали имаме нужда от него или не. Това е триумф на защитата на „българския национален интерес“.

Тази пропагандна теза не издържа критика, защото всъщност България се ангажира да транзитира или ползва големи количества (и да плаща за тях, дори и да не ги ползва), за дълъг период от време. Всъщност, така България може да стане индиректна врата за руски газ към Европа: „Боташ“ може всяка година да договорира съответните количества с „Газпром“ и да ги прекарва безпроблемно към Европа вече като „турски газ“. Може би затова и Европейската комисия започва разследване на сделката на Радев и правителството му с турците. А и самата сделка изглежда като дългосрочно обвързване на България с руските газови доставки за Европа, което в настоящия момент е риск за  сигурността на страната.

Друга теория, която е с пропаганден характер и като цяло е невярна е теорията на „изпирането“:

Т4: Борисов и Пеевски вече са „изпрани“, защото са в коалиция с ПП-ДБ. Щом са приемливи за тях, значи корупционните съмнения отпадат.

Разбира се, определени партии имат изгода от тази пропагандна теория и я използват. Делян Пеевски гради на нея и стратегията си за преекспонирането си в политиката. Комарницки има – както винаги – добри карикатури по темата, с окачени да съхнат изпрани герои. Но все пак теорията е очевидно грешна, защото в една правова държава съмненията в корупция се разсейват с независимо и справедливо разследване и съд. Избирането на Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор хвърли тежка сянка върху възможността за професионално разследване и всъщност опроверга изчерпателно иначе популярната теория.

Най-голямата пропагандна теория в момента е с произход отвъд страната и по мащабите си надхвърля родното въображение:

Т5: Китай, Русия, Иран и други авторитарни страни са бъдещето на света. Либералните демокрации на Запада отстъпват, слаби са и не могат да се защитават. Политическите им процеси са сложни и объркани, докато при автократите е ясно поне кой командва. България трябва да се преориентира от Западния лагер (ЕС и НАТО) към автократите и да се готви отново да ги посреща с хляб и сол.

Тази теория е основата на руската пропаганда и е учудващо колко адепти тя има в България. Едни громят ЕС и НАТО, други се възторгват от Китай, Путин, че и чак от Хамас и Ким Чен Ун. Трети ехидничат за бъдещето на Европа и нейните ценности и измислят безвкусни псевдотеории като тази за „джендъра“ (КС, уви, е в тази група). Четвърти направо искат да изкарат страната от ЕС и НАТО. Пети залагат надежди, че Доналд Тръмп ще води изолационистка политика и ще изостави ЕС на Путин.

Защо България е толкова уязвима от пропагандна теза, взета назаем от 30-те години на 20 век, когато либералните демокрации пак са се изправяли срещу мощни авторитарни и тоталитарни държави?

Подобни обещания вече са вкарвали България в задънена улица

Историята ни учи, че не се учим от историята. Но България е наистина на кръстопът. И опасността е, че подведени от конспиративни и пропагандни теории, губим връзка с реалността и можем да загубим шанса да станем високо развита, богата и свободна държава. Тези, които са обещавали други (уж по-преки) пътища на България, са я вкарвали я в националистическо, я в тоталитарно блато, в което има примитивна икономика, изоставане спрямо конкурентите, липса на свобода и скърцане със зъби.

Затова, когато хората отидат да гласуват на края на месеца, добре е да го направят със съзнанието за важността на момента. Да, може да се гласува, като се покаже среден пръст на всички, но това е един от начините предстоящите кризи – а такива ще има – да заварят България слаба. Същото би се получило, ако хората почнат да дават ‚втори“, „трети“, че и „пети“ шанс на управления, които вече са показали какво могат. Понеже един от кандидатите не е перфектен, това не означава, че трябва да се гласува за по-лошите от него като знак на високо морално разочарование. Перфекционизмът и в изборите е противник на най-доброто възможно решение.