Съдът отхвърли искове на КОНПИ за 2 млн. лв. срещу Христо Бисеров и семейството му

Христо Бисеров
Христо Бисеров

Софийският градски съд отхвърли исковете за близо 2 млн. лева на антикорупционната комисия срещу бившия зам.-шеф на парламента и на ДПС Христо Бисеров и семейството му, показа проверка на „Лекс“.

Делото беше заведено през 2015 г. и продължи 9 години, през които веднъж беше прекратено, после и спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС), за да продължи отново през 2020 г.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) искаше от съда да отнеме на Бисеров и съпругата му Мария къща и автомобил в София, над 50 000 лева от негова сметка, продадени акции от Мария Бисерова за 260 000 лева, пари от продадена кола за 12 000 лева, както и 360 000 лева, които е дала на заем на сина си Ивайло Главинков. От Главинков пък КОНПИ искаше да бъдат отнети близо 700 000 лева по две банкови сметки.

Сега съдът отхвърля исковете и осъжда комисията да плати държавна такса от близо 80 000 лева. Освен това КОНПИ е осъдена да плати разноските за адвокат на семейство Бисерови – 9900 лева на Христо Бисеров, 25 000 лева на съпругата му и 17 000 лева на сина им Ивайло, което прави общо над 130 000 лева, които комисията трябва да плати за делото.

Решението обаче не е окончателно и КОНПИ може да го обжалва в Софийския апелативен съд.

Делото е резултат от разследването за пране на пари и данъчни престъпления срещу Христо Бисеров и доведения му син Главинков. То започна през 2013 г., а обвиненията срещу Главинков за пране на пари дори не стигнаха до съд, докато Бисеров беше оправдан за данъчни престъпления.

През 2015 г. антикорупционната комисия обаче заведе две дела за конфискация срещу Бисеров, съпругата му и Главинков. Другото дело беше в Софийския окръжен съд (СОС), като искът на КОНПИ е срещу Бисерова, Главинков и управляваната от него фирма „Солари Елов дол“, а общият му размер е 4 081 099 лева. То също първо беше прекратено, но след това апелативният съд го възобнови, докато в края на 2020 г. СОС не отхвърли тези искове на комисията поради изтекла абсолютна давност, а тя беше осъдена да плати разноски за над 164 000 лева.

Делото в СГС пък беше прекратено през 2019 г. и от апелативния съд, а след това Върховният касационен съд постанови то да бъде спряно, докато СЕС се произнесе по преюдициално запитване от България за гражданската конфискация, неоснована на присъда. В запитването се искаше съдът в Люксембург да посочи дали българският Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (старият конфискационен закон от 2012 г.) съответства на Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Заради преюдициалното запитване само в СГС бяха спрени 33 дела. То беше отправено по делото за конфискация на имуществото срещу бившата шефка на Клиниката по дерматология във ВМА проф. Мирослава Кадурина, съпруга ѝ и сина ѝ, както и дружеството „Дерма прим“. По него КОНПИ претендира 2,8 млн. лв.

В края на 2021 г. СЕС реши, че Директива 2014/42 има за цел да задължи държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и приходи, свързани с престъпления, с оглед на улесняване на взаимното признаване на решения за конфискация по наказателни дела. Съдът подчерта обаче, че директивата „не урежда конфискацията на средства и облаги от незаконни дейности, постановена от съд на държава членка в хода на или след производство, което не се отнася за установяването на едно или няколко престъпления“.

Докато се чакаха решенията на съда по делата за конфискация, Христо Бисеров заведе иск по Закона за отговорността и държавата за вреди срещу прокуратурата за 70 000 лева заради незаконните обвинения срещу него за пране на пари и данъчни и валутни престъпления. Първоначално градският съд му присъди обезщетение от 15 000 лева, но то след това беше намалено до 7500 лева, след като и апелативният, и Върховният касационен съд приеха, че делото не е нанесло на Бисеров по-големи от обичайните вреди. В решението на апелативния съд се казваше, че загубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали много по-сериозно въздействие върху личното му достойнство и висока самооценка, отколкото обвиненията, за които беше оправдан.