Романът „Змията“ от Луиджи Малерба и сценарият на Борис Христов „Загадката „Веда Словена“ – основни акценти в новия брой на сп. „Съвременник“

В Ателие гостува Дарина Христова.

На книжния пазар вече може да бъде намерен и новия брой на сп. „Съвременник“ (издател е Книгоиздателска къща „Труд“), който е последен за изминалата 2023 г. В него място намират романът “Змията” от Луиджи Малерба, сценарият на Борис Христов – “Загадката “Веда Словена”, поезия от Джой Харджо, Оля Стоянова и др., проза от Шийла Колър, Уолтър Абиш, Станислава Станоева и др.

Луиджи Малерба (1927 – 2008) е италиански белетрист и киносценарист. Истинското му име е Луиджи Банарди. Дебютира като сценарист с филма на режисьора Антонио Марки „Жени и войници“ през 1954 и влиза в света на седмото изкуство, за което работи почти до края на живота си. Сред най-известните му сценарии са: „Вълчицата“, „Палтото“, „Мадам Бовари“, „Прелъстяване по италиански“, „Момичето и генерала“, „Плажът“, „Тяло за любов“. Първият му сборник с разкази „Откриването на азбуката“ излиза през 1963, последван от редица успешни белетристични опуси, сред които се открояват романите: „Змията“, „Гръцкият огън“, „Гранада клуб“, „Итака завинаги“, „Синята планета“. В тези творби откриваме характерните черти на неговата оригинална проза: вкус към дръзкия експеримент, смесване на стиловете, похвати от фантастиката, авантюристичния, детективския и историческия роман. Лауреат е на редица италиански и международни литературни награди, превеждан на много езици, той е представян и у нас с три от своите по-ранни книги: „Запишете ме в мафията!“, „Дневникът на един сънуващ“ и „Джобни разказчета за деца“.

Загадката „Веда Словена“ – мистификация или една от най-големите културни сензации в новата ни история… Сценарият на Борис Христов дава отговор на този въпрос. Сборникът с народни песни „Веда Словена“, съставен от Димитър Веркович е една от най-големите културни сензации в новата ни история. През XIX век „Веда Словена“ е първата българска книга, успяла да привлече вниманието на европейския научен свят към България и нейното минало. Обявена още след появата си за мистификация, последвалите я анкети и изследвания на десетки просветени умове от миналия век до днес не са дали убедителен отговор на въпросите, свързани с нея. Когато преди 20 години, сценаристът Борис Христов се запознава с книгата на Иван Богданов, той разбира, че е попаднал на невероятна история. Изчита почти всичко по случая и се изпълва със състрадание: „Ако някога в миналото е извършена несправедливост, никога не е късно тя да бъде поправена. Мисля, че в случая има такава несправедливост.“ 

В Ателие гостува Дарина Христова. Родена на 30 август 1962 г., тя завършва „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност живопис. След първата ѝ самостоятелна изложба изложба през 1996 г., нейни творби стават притежание на частни колекционери от Италия, Германия, Япония, САЩ… Преселва се да живее в с. Лещен, Югозападни Родопи, където излага картините си в своя частна галерия. „Дарина Христова е художник с уникален стил, който завладява с топлите си тонове и чувството на милост към човека и природата. От всяка нейна картина струят светлина и целомъдрена сдържаност“.

Можете да откриете новия брой ТУК.