Четем „Камино – да намериш сърцето си“ от Петя Стефанова

Поетесата Петя Стефанова разказва за Пътя, извървян с най-далечния и същевременно най-близък човек – дъщеря ѝ

„Камино – да намериш сърцето си“ (изд. „Книги за всички“) е книга не просто за едно пътуване по прочутия път в Испания. Това е книга за безкрайните пътища, по които можеш да се върнеш и да обичаш детето си, за изтощителното поддържане на крехкия мир между две жени, свързани завинаги с фаталната връзка между майка и дъщеря, с една непризната болка и една нестихваща жажда за близост.

Петя Стефанова е талантлива и награждавана поетеса, носителка на големите награди в международния конкурс „Лирични гласове“ и Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“, а първата ѝ книга с поезия, „Среднощна приказка“, спечели конкурс на Министерството на културата.

Петя Стефанова е пътешественик. Не по призвание, не по професия. По душа, по сърце, по възприятие. Както в поезията си, така и тук тя е на път. И отново улавя светлината му, и отново Пътят е нейното прераждане, откритие, отдалечаване и завръщането към себе си – с нов багаж и с едно отворено и жадно сърце, в което отново ще намери място уморената обич към нейната дъщеря. Децата, които очакваме. Децата, които отглеждаме и чиито пътища понякога ни изненадват и се сблъскват с най-упоритото неодобрение. Децата, които в някои моменти от живота си са ничии и отчаяно търсят към какво да се закачат, за да се почувстват свързани. А ние отсъстваме. Заключени в собствените си разочарования и огорчения.

За това ще ви разкаже тя. За Камино, по който можеш и да се изгубиш, но на финала му ще оставиш частица от себе си, защото това не е краят, а началото. Откъдето ще тръгнеш олекнал и изоставил завинаги на едно крайбрежие всичката си тъга и всичката горест.
Камино не е само духовно преживяване, тук няма да откриеш клишираното и изхабено от предъвкване разбиране за Пътя. В този реалистичен разказ ще се срещнеш с неподправения и понякога циничен хумор на едно по-ново поколение, с история на взаимоотношенията между майка и дъщеря.

Камино пред тях и Камино помежду им. С всичките трудности и превратности, които предлага един почти 300 км участък, извървян пеша. С всички настроения, палитра от емоции, дъждове и слънчеви следобеди, странни вечери с късно слънце и ранни пробуждания, дъждовни следобеди и благодарност за всяка крачка, извървяна заедно. Защото, когато си позволил да изгубиш детето си някъде по житейските завои, твоя е отговорността да откриеш как и кога да си го върнеш. Но не за да го притежаваш. За да го пуснеш. Да го пуснеш да отлети и да намери себе си. Да отнесе обичта ти и тя да запълни празнината, която толкова дълго го е приземявала.

Тази история е история за смисъла. За смисъла да създаваш, обичаш и пускаш. История за всеки от нас. За изгубеното в гората дете от приказките, което търси поръсените по Пътя трошици, които ще го отведат у дома. За човешкото и нечовешкото в сложната връзка между майка и дъщеря, аз щастието да извървиш Камино с най- далечния и същевременно най-близък човек. За противоречията и осъзнаването, че по Камино вървим всеки ден. И всеки ден пропускаме знаците. Тази история ще ни научи да виждаме под повърхността и да знаем, че смирението не е дълго 300 или 800 км, то е точно толкова дълго, колкото от разума до сърцето и обратно.