Приказният криминален роман „Изчезналата звезда“ е сред най-добрите детски книги в света

Чешката писателка Ленка Бродецка създава истински шедьовър в стила на старите майстори

 

Магии, смях, престъпления, разследване и много приключения се редуват по страниците на приказния роман „Изчезналата звезда“ от Ленка Бродецка (изд. Персей, превод Деница Проданова). Той е включен в каталога на най-добрите детски книги в света White Ravens 2016. 

Една принцеса и нейният самотен баща намират надежда в ярка звезда, която пада от небето в деня на смъртта на кралицата. Звездата превръща престъпниците в камъни и злото е изкоренено от кралствотоНо един ден някой я открадва. Мракът заплашва да превземе кралството и силите на злото надигат глава. 

Двамата млади герои – доста самотната Принцеса и новоназначеният Шут, предприемат разследване, за да открият кой е откраднал Звездата. 

Читателите от всички възрасти ще бъдат очаровани от тази история за престъпления и любов с напълно неочаквани сюжетни обрати. Те държат в неведение дори опитните читатели – кой каква роля наистина играе, чии интереси наистина се преследват и кой е на страната на доброто и кой на страната на злото. Илюстрациите на Тереза Щербова отлично отразяват умната игра с предполагаемо познатата история, разказана със свеж, новаторски език.

Романът на чешката писателка е в стила на големите майстори от миналите столетия – но със съвременна нишка. Затова и емоциите бързо се сменят – на едната страница треперим от страх, а на другата се смеем. Като в древна легенда, всички разбойници и зли хора в далечното кралство са били вкаменени. Но като изчезва звездата, внезапно оживяват. И настават тежки дни… Кралството се готви за трудна битка с оживелите разбойници… А силите на краля не достигат. Пък и се оказва жертва на вероломно предателство – от човек, който счита за свой приятел. Добре, че от далечна Индия пристига леля Вера – сестрата на починалата кралица. Аха, да оправи нещата… и всичко се обърква още повече.

Ленка Бродецка (50) умее да заинтригува с вълшебните си сюжети и днешните деца – от 21. век. В книгата ѝ има магия и вълшебства, но и истинска криминална афера, сякаш четем… Агата Кристи. Пък и всеки читател се чуди дали само късметът помага на героите ѝ… или имат и свръхестествени способности. Самата тя нарича книгата си „роман за злодеяние и любов“. Казва, че е за читатели от всяка възрастова група… но най-много му се радват децата.

Точно читателите пък определят „Изчезналата звезда“ за „приказен детективски роман. „Не помня кога съм чела за последно толкова сполучлива приказна и в същото време съвременна история – не скрива възхищението си читателка на име Дагмар. – Напрежението се сменяше, а всяка глава завършваше така, че с децата очаквахме с нетърпение да продължим на следващия ден.

Една от най-красивите приказки, които някога съм чела – съгласна е и Луши. – До последно историята наистина е детективска и тайнствена. Препоръчвам я на всички. А и илюстрациите са прекрасни.

И още едно читателско мнение – на Клод. „Изчезналата звезда“ надхвърли очакванията ми – казва той. – Предложи ми всичко, което се надявах да срещна в книгата. Преживях истинско приключение заедно с главните герои. Дадох си сметка, че това е криминале за принцеси. С удоволствие обаче ще я прочетат и момчетата. Сцените с битки определено ще им харесат. Също като издирването на звезда, която… не е звезда.“

А ако вече любопитствате що за магична звезда е това, че сюжетът се върти само около нея, ето мъничко от самата книга… преди да тръгнете сами да търсите звездата:

·         „Хората в кралството знаят за Звездата, почитат я и вярват така, както вярвам и аз самата, че тя ни пази от злото. Звездата е добра. Все пак цялата ни страна носи името ѝ – Кралството на Сияйната звезда.“

·         „Обградиха Звездата на почтително разстояние, а тя лежеше в средата на плочника. Преди около час там я бяха сложили майстор Болит, Шута и Принцесата. Преди това в кухнята хубавичко я бяха изтъркали с четка и изплакнали с вода – това бе достатъчно. Сега искреше в пълния си блясък и излъчваше светлина, която вдъхваше мир в сърцата.“

·         „Не е задължително Звездата да сияе вечно. Може би един ден ще угасне. Например след година или пък след петдесет. Не бива да разчитаме на нейната защита и да стоим със скръстени ръце. Трябва всеки ден да се стремим към доброто и непрекъснато да предотвратяваме злото.“

(читателските мнения са от Databazeknih.cz)