Марк Сидоний Фалкс и Джери Тонър повеждат читателите на „Голямата обиколка на Римската империя“

Via vita est. Пътят е живот. Животът е път. Така са казвали древните римляни. Обиколете Римската империя в нейния разцвет с Марк Сидоний Фалкс и неговия придружител, неособено изтънчения брит, д-р Джери Тонър!

Тази книга ще ви даде знания за народите, техните обичаи и минало, както и за места, прочути със своята красота, история или особености. „Голямата обиколка на Римската империя“ (превод: Паулина Мичева, 304 стр., цена: 23 лв.) е своеобразен туристически справочник за древния свят. В него ще откриете не само описания на забележителности, но и разсъждения за митологията и историята на посещаваните места, за логистиката на пътуването, както и множество други коментари. През дългите векове на Pax Romana, периода на мир в Римската империя, пътуванията стават все по-популярни. Фалкс дава практични съвети за оцеляване по време на пътуване в Античността: как да се предпазите от пирати и корабокрушения и как да избегнете дървениците, гадната храна и досадните туристи. Дори да сте най-големият домошар, следвайки преживяванията му, ще усетите живота в Империята от първа ръка.

Трудно е да се каже дали всички подвластни на Рим народи виждали подчинението си така, както ни го представя Фалкс, тъй като за тях е останал незначителен брой източници. В по-късни еврейски писмени извори авторите им изразяват примирено омразата си към империята, която в не по-малко от три случая брутално смазва техния народ. Но мнозина християни, които би трябвало да са определено враждебни настроени към Рим, не пропускат да оценят материалните му предимства и описанието на разцвета на империята се основава на думите на Тертулиан, един от отците на Църквата. В по-късните етапи на пътуването ще се сблъскате и с други противоположни мнения, но с основание може да се твърди, че Pax Romana, римският мир, прави пътуванията по-безопасни и по-популярни. Голяма част от тях са свързани с търговията, но се наблюдава и ръст на това, което бихме нарекли туризъм от съвсем различен вид.

Д-р Джери Тонър е ръководител на Катедрата по класическа филология и култура в Чърчил Колидж, Кеймбридж. Освен научни трудове пише и популярни книги за Античността, преведени на 15 езика. Неговото алтер его, Марк Сидоний Фалкс, е благороден, макар и арогантен римлянин, споделящ с читателите преживяванията си по пътищата на величествената Римска империя.

По-долу четете откъс от книгата на Марк Сидоний Фалкс и Джери Тонър –  Голямата обиколка на Римската империя

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

КАКВО ЧУДО Е РИМСКАТА ИМПЕРИЯ! Из обширните ѝ земи, простиращи се от Британия на север до Египет на юг, от Испания на запад до Ефрат на изток, големи градове блестят с изящни мраморни постройки и предлагат на гражданите си върховния лукс на обществените блага. В провинцията полетата процъфтяват с изобилие от зърнени култури, а многобройни стада пасат из плодородните пасища. Навред броят на населението расте, а благосъстоянието се подобрява. Аз най-добре би трябвало да знам това. На много места из провинциите на империята се ширят именията на моето благородно семейство, често придобити като награда за нашето участие в завладяването на тези територии. Когато преди време Филон Византийски съставя своя списък на Седемте чудеса на света, той не е подозирал какво предстои да се случи. Тези няколко обекта са надминати стократно от славната Римска империя: от нейните амфитеатри, дворци, акведукти, храмове и пътища. Никой образован човек не бива да напуска този свят, без да ги е опознал.

Какъв спътник е желателно да ви придружава в подобна обиколка? Бих предположил, че е редно да е остроумен, обаятелен и думите да се леят от устата му с лекота. Някой, способен да понесе спокойно, безропотно и хладнокръвно трудностите по пътя на сушата и в морските странствания. Човек, чиито разумни думи може да помогнат да понеса по-приятно неизбежните часове на дългите закъснения с оживен разговор на почти всяка тема – от най-сериозните злободневни въпроси до славата на епическите поети и лекомислените клюки. Едва ли бихте се спрели на някой Brittunculus – противен малък брит. При това мрънкащ брит, прекарал целия си живот в незабележителното градче Дуролипонте, мъж, чийто ум е толкова провинциален, колкото предполага местообитанието му. Някой, чието класическо образование се е отмило, без да остави следи по него, и който предпочита да дешифрира драсканиците и графитите на обикновените плебеи, когато би могъл да чете Вергилий. Някой, който цени повече бирата от виното. Въпросната недостойна личност е Джери Тонър. Но за да може моят пътеводител да достигне широката аудитория, която заслужава, бе наложително да направя тази жертва. Боговете да са ми на помощ.

БЕЛЕЖКА НА КОМЕНТАТОРА

ПРЕЗ ДЪЛГИТЕ ВЕКОВЕ на Pax Romana, периода на мир в Римската империя, пътуванията и туризмът се развиват значително. Това е време, когато да се пътува, е сравнително безопасно, лесно и на достъпна цена, ако не за простолюдието, то поне за много по-широка група хора, отколкото в миналото. Огромните кораби със зърно, отправящи се към Рим, за да изхранват безработните тълпи, вземат със себе си срещу заплащане стотици пътници, които спят на палубите и се молят на боговете за благополучното си пристигане. За заможните хора обиколката на най-значимите места в Гърция и Египет е едно от предимствата на империята, начин да изпитат духовна наслада от завладените от римляните земи. Но те се интересуват не само от разглеждането на забележителности. Разказите, с които описват пътуванията си, съдържат дълги разсъждения за митологията, свързана с всяко място, за неговата история, логистиката на пътуването и коментари по всевъзможни други въпроси. Текстът на Фалкс е в подобен дух и представлява своеобразен „Бедекер“ на древния свят. Излишно е да казвам, че макар да спомогнах за публикуването му, не
одобрявам много от изразените в него мнения.

Стабилността на Римската империя насърчава и други форми на пътуване: имперски представители и чиновници отиват там, където са командировани, за да изпълняват местни управленски задачи и да надзирават важни проекти, а войниците се придвижват до назначенията на техните военни части в различни краища на огромната територия. Богати земевладелци пътуват, за да наглеждат имотите си. Търговията процъфтява и търговците разнасят стоките си по тържищата из цялата империя, като често по време на пътуванията си се установяват в нови земи. Художници и занаятчии бродят навсякъде, където има работа, а улични артисти, гадатели и мисионери на религии обикалят из градове и селца в търсене на публика. Богатите изпращат младите си наследници да усвояват ораторските умения в знаменитите училища на Гърция, а болните търсят изцеление в лечебни центрове с легендарна слава. Прочутата пътна мрежа, макар и създадена предимно за военни цели, също е фактор, благоприятстващ пътуванията. Римската империя е в непрекъснато движение. Всички тези пътешественици носят своите култури и в резултат на това много от големите градове стигат до нови висини на космополитизъм. Хората вземат със себе си и боговете си, а религиите от източната част на империята предлагат непознати религиозни преживявания, много по-различни от тези на традиционния римски пантеон.

Не ще забравя никога какво изживях като секретар на Марк Сидоний Фалкс по време на дългата и изтощителна обиколка на огромната Римска империя. Имаше върховни моменти: посещения на прочути забележителности и светилища в градовете, странни ритуали и зашеметяващо разнообразие от култури и народности.

Но имаше и големи разочарования: повсеместно безразличие към страданията на много хора, прекомерна арогантност към провинциалистите, непоколебима вяра в превъзходството на Рим и неговите ценности. Империята принуждава мнозина да пътуват насилствено. Потушаването на бунтове като този на евреите води до разселването на цели народи. Милиони роби са натоварвани като стока на кораби и отвеждани от родните им места там, където пожелаят техните собственици. Но Фалкс просто отразява това, което откриваме в наличните източници. Естествено, ние научаваме много повече за разсъжденията на римляните – и то на богатите римляни, – отколкото на тези, които те управлявали. Както и в много други процеси, свързани с римския свят, така и по отношение на пътуванията намираме напълно разбираеми за нас свидетелства, но и такива, които дават храна на въображението ни и ни карат да се потрудим, за да проумеем мирогледа на тези хора. Разглеждайки свидетелствата и фактите, винаги си давам сметка каква огромна част от древния свят е изгубена за нас.

Марк скромно не коментира в подробности собствената си епоха, но повечето от възгледите му отразяват тези на принципата, ранната империя – времето, възхвалявано от Гибън като период от световната история, когато човешката раса е преживявала своя най-щастлив и проспериращ период. Нищо от казаното от Фалкс не е чиста измислица. Всичко се основава на редица древни източници, макар че те често са адаптирани, за да бъдат по-разбираеми за съвременната публика. В края на всяка глава добавих кратък коментар към неговия разказ, за да поставя идеите му в съответния контекст и да оспоря някои от немислимите му възгледи. Заедно с предложената допълнителна литература в края на книгата коментарът ми ще насочи онези, които се интересуват от по-задълбочено вникване в представяните теми, към местата, където ще намерят повече информация за основните първоизточници, кой и защо ги е написал, както и към съвременните академични дискусии.

Първа глава
Из ГОЛЯМАТА ОБИКОЛКА

ИМПЕРАТОРЪТ МЕ ПРИЗОВА ПРИ СЕБЕ СИ. Пазачите ме насочиха към широка тераса на склона на Палатинския хълм, където той се разхождаше видимо развълнуван, следван от глутница съветници. Той е много висок и изключително блед, с безформено, силно окосмено тяло. Освен това има странно тънък врат, слаби крака и хлътнали очи, потънали под широко чело, над което на кичури стърчи оредяващата му коса. Чувствителен е към плешивостта си и е забранил някой да го гледа отвисоко. Естественият израз на лицето му е заплашителен, но той се старае да го направи още по-страховит, като тренира дивашки изражения пред огледалото.

– А, Фалкс – поздрави ме нашият император, – ти си човек, който ще ми даде откровен отговор. Кажи ми, Фалкс, какво би сторил, за да подобриш състоянието на империята?

– О, господарю, що за въпрос? – започнах аз и за да го уверя колко неизпълнима е задачата, добавих: – Както се казва в поговорката, ти искаш от мен да доя козел!

Императорът се вцепени като поразен от мълнията на Юпитер. Хората от обкръжението му ме погледнаха в ужас от излезлите от устата ми слова. Ала откъде можех да знам, че чувствителността на императора към неговата рехава коса и кокалесто телосложение се простира до забраната да се споменават козли! Човек с по-незначително положение щеше да бъде екзекутиран на място.

– Махай се оттук – изръмжа той, мятайки ми най-ужасяващия си поглед – и стой далеч, много далеч от този град!

Измъкнах се от двореца. Изправял съм се хладнокръвно срещу варварски орди в битка, но трябва да призная, че сега страхът ме накара да се изпотя като Тибър в пълноводния му период. Оскърбих императора и той ми нареди да се махам. Най-добре беше да се
покрия за известно време. Реших, че ще е проява на благоразумие да напусна Рим, и то бързо: трябваше да се покрия за известно време.

Първо щях да отида до вилата си в Бая. Но самият император е известен с това, че обича да почива в този морски курорт, тъй че нямаше как да остана там за дълго.

Помислих за имотите си в Северна Африка, за големите имения, които наследих от чичо си в Галия, за маслинените плантации в Испания, които купих преди много години, за да внасям зехтин в Рим. Всички те бяха достатъчно отдалечени. А имаше и толкоз много други места от нашата велика империя, които нивга не бях виждал.

Като млад учих в Атина, но оттогава не се бях връщал там. Няколко седмици живях сред хаоса на Александрия, изпратен в града по служебни дела, но нямах време да попътувам спокойно нагоре по Нил, за да видя чудесата на фараоните. Да не забравя и сина си Тит, който командваше военна част по граничната стена в най-отдалеченото кътче на ледената Британия. Каква по-добра възможност да го изненадам и да му занеса лично онези чорапи, които отдавна жена ми ме моли да му изпрати!

Осъзнах, че това е моят шанс да обиколя империята. Но липсата на пътеводител, който да ми помогне в тази задача, бе натрапчиво дразнеща. Преди години четох различни пътеводители за някои части на Гърция, но те бяха писани предимно от гърци в опит да възродят славата на древното си минало. С безкрайните разкази за победите на елините срещу персите, с подробните описания на местните митове и обичаи човек остава с впечатление, че техните автори изобщо не са осъзнали, че днес са подчинени на Рим и съществуват в неговите граници. Реших, че ще се възползвам от предоставилата ми се възможност да напиша пътеводител за всички най-знаменити места и паметници в цялата империя. Ще го разделя на десет книги. Никой, дори и елин, не е дръзвал да осъществи голяма обиколка на цялата Римска империя.

Можете да откриете книгата ТУК.