За да не самопревърнем България в пепелище…

(спомен за един роман, който описа съдебната корупция)

Марио Николов

Марио Николов*

Тези дни, на повърхността на родното правораздавателно блато, изплува поредната порция нечистоплътна гъста маса… Корупция. Отново сме в карето от „аса” на Европейския съюз по този показател, а в света сме 69-и – характерна за корупцията „взаимоспомагателна” поза. Но, както се казва, абсолютно нищо ново под слънцето. За съжаление.
По този повод си спомних за една от най-абсурдните правни случки в живота си. Която няма да забравя никога. Както няма да я забравят и още десетки мои колеги: журналисти, дизайнери… компютърни спецове. Дори и добродушната ни, усмихната чистачка, която до неотдавна, през ден, срещах в квартала, където живеех…

Казусът „вестник ПАРИ”. Започна през пролетта на 2000 г. и завърши по-български – абсурдно. За да не бъде забравен никога, обаче, един от най-потърпевшите – главният му редактор Евгени Петров, написа книга, която озаглави с уж ефимерното, но в действителност потресаващо „Пепел от вестник” (изд. „Изток-Запад”, 2012). (Сигурен съм, че няма истински вестникар на света, който да не изтръпва от подобна метафора.)

Спомняте ли си какво се случи тогава. В началото на 2004 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, постанови че Евгени Петров и другият съдружник Божидар Богданов (светла му памет!) са незаконно изключени от третия им съдружник – бих предпочел да го наричам В.П., но резултат от съдебната сага практически нямаше… В следващите години дружеството беше ловко пререгистрирано няколко пъти от въпросния П., но вестникът вече нямаше нищо общо с авторитетното издание от 90-те години.

През 2005 г. всекидневникът беше купен от шведска медийна група, която през 2011 г. го препродаде на един мой „любим” издател. Така една смразяваща съзнанието схема унищожи с лека ръка нещо наистина стойностно. Както, впрочем, се случи с други много хубави неща в България… Дали не и с цялата ни държава…

Когато написах рецензия за „Пепел от вестник”, нарекох този роман – предупреждение. Защото нейният „автор преминава своя личен Рубикон, в името на своята лична справедливост, а не на личното отмъщение. Това произведение, макар и индиректно, показва докъде може да стигне патологичната алчност за власт, то е своеобразен „червен код” за свободата на словото, чийто апогей от втората половина на 90-те години вече е блед сантиментален спомен…”

В контекста на събитията от последните дни – отново отвън да дърпат ушите на клетата българска Темида – мога да кажа, че „Пепел от вестник” е и пророчество. Защото, от 2000 г. до днес, за съжаление, правораздавателното статукво е непроменено (блатото, сякаш все по-зеленясва), а душата на българската държава е почти изпепелена от апокалиптичното зловонно дихание на демона, наречен „корупция”…

*Марио Николов е журналист, литературен критик и художник. Списва сайта artnovini.com

 

Пепел от вестник колица

 

ПЕПЕЛ ОТ ВЕСТНИК“ – романът, който направи дисекция на корумпираните връзки между съдебна власт, политическата олигархия и ъндърграунда на най-високо равнище можете да закупите от издателство „Изток-Запад“ ТУК