Том Егеланд разкрива загадката на дълголетието в „Проектът „Матусал“

 Романът отбелязва 20 години от световния пробив на норвежкия писател

Романът „Проектът „Матусал“ (издание на „Персей“) излиза 20 години след световния пробив на Том Егеланд. Това е и десетият роман на писателя с популярния му герой – археолога Бьорн Белтьо.

Две десетилетия след скандала, че в „Шифърът на Леонардо“ Дан Браун е взел сюжета и героите на излезлия две години по-рано роман на Том Егеланд „Краят на кръга“, норвежкият писател има огромна аудитория почитатели, включително и в България. Романите му „Сребърниците“, „Ефектът на Лазар“, „Заветът на Нострадамус“, „Пазителите на завета“, „Евангелието на Луцифер“, „13. апостол“… постоянно печелят нови и нови читатели.

В „Проектът „Матусал“ археологът Бьорн Белтьо се сблъсква с библейската загадка за дълголетието. Според Светото евангелие дядото на Ной – Матусал, живял 969 години. Зрънцето истина в библейската легенда може ли да помогне за разкриване на загадката за дълголетието? Съществуват ли тайни, които остават скрити зад вратите на фармацевтичните компании и Църквата? В загадката, която Бьорн Белтьо трябва да разреши, е замесен и древният магически символ валкнут, в чиито сили някои вярват и до днес.

Белтьо ръководи разкопките на гроб на викингски вожд, когато намират скелет, който няма нищо общо с гроба. В археологическия екип е дъщерята на Бьорн – Анджелина, за съществуването на която той е научил в романа „Сребърниците“. Оказва се, че са се натъкнали на мистерия, отвеждаща едновременно към старозаветните библейски митове и скандинавската митология.

Десет века по-рано един монах пише на преклонна възраст най-важната хроника на живота си. Той е придружавал викинга Лейв Ейриксон по време на плаването му до Америка (около 1000 г.). Хрониката всъщност е по поръчка на кардинал във Ватикана, който е получил нареждане директно от папата. С други думи, това е таен доклад до Светия отец за срещата на монаха с човек, когото Ватикана подозира, че е въплъщение на Сатаната.

Мистериозен мъж възлага на Бьорн Белтьо да открие тази древна хроника. По пътя на проучванията си Бьорн многократно се натъква на препратки към живелия почти хилядолетие библейски герой Матусал. Оказва се и в мрежата на различни интереси – на Църквата, на могъщи корпорации и на опасни хора.

С „Проектът „Матусал“ Том Егеланд за пореден път доказва, че е талантлив автор, който не само сграбчва вниманието на читателя, но и въздейства – което се постига само с литература с най-добро качество. Егеланд показва, че то е възможно дори и в жанра на трилъра с исторически и библейски загадки.

Съвсем наскоро книгата бе номинирана за наградите на Storytel.

Том Егеланд: Напуснах добре платената си работа, за да стана писател на пълно работно време

По-долу четете пълния текст на интервюто с Том Егеланд: 

Дълги години вече сте сред най-продаваните и популярни писатели, но може би малко хора знаят и че сте опитен журналист. Разкажете ни за вашата журналистическа кариера?

Мечтаех да стана писател още от дете, но журналистиката беше най-близо до това да мога да си изкарвам прехраната с писане. В гимназията започнах да работя на свободна практика за местния вестник и така ми предложиха работа във Vi Menn, когато щях да започна да уча през 1979 г. През 1983 г. си намерих работа в Aftenposten, първо като журналист, след това като главен редактор. През 1992 г. започнах като главен редактор в редакцията за Осло на телевизия TV 2 (най-гледаната телевизия в Норвегия), от 2000 г. като шеф на новините. Но през 2006 г. рискувах: напуснах добре платената си и вълнуваща работа и станах писател на пълно работно време. Освен това работих дълги години като рецензент на книги във VG, бях президент на клуб Riverton (той връчва наградата за най-добър криминален роман) и член на борда.

Отне ли време, преди да направите пробив като автор?

Бях на 23, когато започнах да пиша първия си роман през 1982 г. – главно за да видя дали мога да го направя. Той се превърна в хорър, наречен „Залезът на боговете“ (преведен и на български). През следващите години, успоредно с журналистическата си работа, написах напрегнати романи, трилъри. Продаваха се добре. Големият пробив дойде около 2004 г., когато Aftenposten и по-късно европейската преса осъзнаха, че „Шифърът на Да Винчи“ на Дан Браун може да е плагиатство на моя роман „Краят на кръга“. Това, разбира се, беше добра реклама, пиар трик, потвърждаващ тезата, че често зависиш от късмета, за да станеш тема за говорене и да започнеш да продаваш много книги. През годините книгите ми са преведени на 25 езика, последният е бенгалски. Продажбите на книги в Бангладеш не са за хвалене, но какво страхотно удоволствие е да те четат в чужди страни.

Зад книгите ви стоят много документални проучвания. След края на романа ви „Проектът Матусал“ в изданието има послепис и „речник“, даващ повече сведения за историческите личности и темите, засегнати в книгата. За колко време написахте книгата?

Отне ми точно една година, за да напиша романа. През това време съм го пренаписвал вероятно двадесет пъти. Или повече. Първата версия, това, което наричам „суров текст“, беше завършена около Коледа. Минавах през текста много пъти след това. Отчасти защото редакторът ми Ане Фльотакер и първите читатели на ръкописа даваха важни предложения, отчасти защото аз самият постоянно виждах нови неща. През последните няколко седмици работих по стила, коригирах печатни грешки и несъответствия („коняк“ и „градина“ някъде, „ракия“ и „градини“ някъде другаде) и неясноти („не знаеше ли това на страница 121? „). След всичко това отново прочетох ръкописа: ред по ред, страница по страница, преди книгата да влезе за печат.

В поредицата за Бьорн Белтьо се опитвам недоловимо и закачливо да преплета факти и фантазия. Старая се да се придържам възможно най-много към реалността, като същевременно надграждам и доукрасявам положената фактологична основа. Homo deus в романа, разбира се, e измислен. Но толкова ли е трудно за вярване, че една мутация, осъществила се в древни времена, би могла да доведе до появата на хора с гени, различни от тези, които ние, представителите на Homo sapiens, притежаваме?

Дали бог Один е бил вожд, дошъл от изток, както Снори твърди и както Тур Хейердал се е опитал да докаже преди смъртта си? Науката се съмнява това да отговаря на истината, но не е невъзможно, нали?

Ами исполините, които се споменават в Първа книга Моисеева на Библията – „това са силните, от старо време славни човеци“ – имало ли ги е наистина? Едва ли. Ние, неверниците, вероятно ще ги сметнем за алегории, точно както Адам и Ева, Каин и Авел, и Ной. Да не говорим за 969-годишния Матусал.

Най-бдителните читатели вероятно ще забележат, че монах Бенедикт пише в манастира „Ла Сакра ди Сан Микеле“, който се споменава и в „Ефектът на Лазар“, където Бьорн Белтьо за пореден път неуморно търси стари ръкописи. Действието в „Името на розата“ на Умберто Еко също се развива там. Еко е отдал почит на Хорхе Луис Борхес, като кръстил на него библиотекаря Хорхе от Бургос.

Обстоятелството, че все повече и повече читатели се опитват да разнищят кое в книгите ми е истина и кое – измислица, ме прави щастлив. Обичам да будя любопитство у читателите.