Иво Сиромахов представя новата си детска книга „Тони и Гари обикалят света“ на 24 февруари

Срещата с писателя ще се състои в 13:30 ч. в Книжарница кафе-клуб „Сиела“ в Mall of Sofia

След като ни разказа вълшебни приказки за „12 принцеси“ и поведе малките читатели на „Приказно пътешествие“ из най-забележителни места в България обичаният писател Иво Сиромахов отново развихря необятното си въображение и се завръща с великолепната детска книжка „Тони и Гари обикалят света“.

„Тони и Гари обикалят света“ излиза на пазара на 24 февруари – в деня на официалната си премиера, която ще се състои от 13:30 ч. в Книжарница кафе-клуб „Сиела“ в Mall of Sofia.

Допълнено с прелестните илюстрации на художничката Лилия Тодорова, това вълнуващо приключение за малки и големи прескача през различни епохи и ни запознава с най-важните личности и образи в човешката история.

Повече информация за срещата може да откриете във Фейсбук събитието:

https://www.facebook.com/events/680792000906242

Малкият Тони живее близо до гората със своя най-добър приятел – забавното говорещо куче Гари. Един ден той получава ценен подарък – вълшебен цилиндър, който може да го пренесе мигом във всяко време и на всяко място по света. С негова помощ Тони най-сетне може да изпълни мечтата си да открие своите отдавна изчезнали родители.

Двамата смели приятели се впускат в шеметна и забавна обиколка, по време на която цилиндърът ги отвежда в различни епохи, където ги очакват срещи с прочути личности от световната история и митология. На помощ на децата ще се притекат Сократ, Цезар, Клеопатра, Галилей, Леонардо да Винчи, Шекспир, Нютон и кой ли още не.

Из „Тони и Гари обикалят света“ от Иво Сиромахов

Тони и Гари обикалят света – Иво Сиромахов

ТОНИ И ГАРИ В ИТАЛИЯ

– Мирише ми на пица – каза Гари и се облиза лакомо.

Двамата с Тони стояха пред голям каменен амфитеатър.

– Мирише ти, защото сме в родината на пицата Италия – каза Тони. – По-точно сме в столицата на Италия, вечния град Рим. Градът на седемте хълма.

– Седем хълма? – извика Гари. – Значи е нещо като Пловдив. Там има седем тепета. Дядо ми е ходил в Пловдив и ги е обиколил всичките. То са тепета, разправяше дядо, то е чудо…

– А това е Колизеумът – каза Тони и посочи към амфитеатъра.

– Коли-какво? – Не разбра кучето.

– Колизеумът – обясни Тони. – Тук правят гладиаторски битки.

– Какви са тия битки? – попита Гари.

– Това са битки, в които хора са се биели с лъвове.

– Знам ги. Дядо ми навремето се е бил с един лъв. Той не искал да се бие, обаче лъвът дошъл при него и му казал: „Айде да се бием, иначе ще ти отхапя опашката“. И дядо ми нямал избор. Но само като му изръмжал, и лъвът се разтреперил от страх. И почнал да му се моли: „Не ме бий много, аз се пошегувах“. Но дядо ми вече бил ядосан, набил лъва и му казал: „Айде, отивай си, нахалник такъв, и повече да не съм те видял“. Гладен съм.

– Дядо ти ли казал: „Гладен съм“?

– Не, аз го казвам – изскимтя Гари. – Много ми се яде пица. Я виж тая с колко много саламчета е. Може ли да я купим?

– Може – каза Тони, извади от портмонето си една паричка и я подаде на продавача на пици.

Той се усмихна и даде на двамата приятели най-голямата пица със саламчета.

След като си похапнаха, Тони предложи:

– Хайде да се поразходим.

– Офф, къде ще се разхождаме сега? – измърмори Гари. – Така ми се изду тумбачето от тая пица, че искам да си полежа малко.

– Гари! Не може да лежиш сега! – скара му се Тони. – Имаме да вършим работа.

– Каква работа? – попита Гари, който вече си беше полегнал и мързеливо притваряше очи.

– Трябва да търсим родителите си. Имам чувството, че са някъде тук.

– Е, баш тука ли ще са? Какво да правят в Италия?

– Не знам. Но нека поне да ги потърсим.

– Ей сега. Само да си подремна малко и тръгваме да ги търсим.

– Добре, щом не искаш, аз тръгвам без теб – каза Тони.

– Е, добре де – съгласи се бързо Гари, изправи се и отръска козината си. – Идвам.

Никак не му се искаше да остава сам. Двамата приятели тръгнаха по улиците на

Рим, минаха по брега на река Тибър и се озоваха пред голям мраморен дворец.

– Тук живее императорът – каза Тони. – Той сигурно знае къде са родителите ни.

– А, ще знае! Откъде пък точно той ще знае къде са – обади се Гари.

Пред портите на двореца стояха войници в бели дрехи. Носеха къси мечове и медни щитове.

– Тия що са облечени в чаршафи? – попита Гари.

– Това не са чаршафи, а туники – прошепна му Тони. – В Римската империя всички са били облечени така.

– Нещо не ми харесват – каза Гари. – Имам чувството, че искат да ме ритнат.

– Здравейте, войници! – каза Тони. – Идваме с мир. Аз съм Тони, а това е моят приятел Гари. Искаме да се срещнем с императора.

– Какво? – засмя се един от войниците. – Искате да се срещнете с императора? Сериозно ли говорите?

– Напълно сериозно – каза Тони. – Ние сме от България. Загубили сме родителите си и ги търсим в различни държави.

– Разбирам – каза войникът. – И какво си мислите? Че императорът ще иска да се срещне с някакво си куче?

– Аз не съм някакво си куче, ако искаш да знаеш – ядоса се Гари. – Аз съм говорещо куче. Знам два езика – кучешки и човешки. Освен това знаеш ли кой е дядо ми? А? Знаеш ли кой е дядо ми?

– Не, не знам кой е дядо ти – каза войникът.

– А искаш ли да знаеш кой е? – заръмжа Гари. –  А? Искаш ли да знаеш?

– Абе, я бягай оттука! – извика войникът и размаха меча си.

В този момент портите на двореца се отвориха и отвътре излезе самият император. Юлий Цезар. Носеше златна ризница, а на главата му имаше венец, като тия, с които в Гърция награждаваха победителите от олимпийските игри. Но венецът не беше от лаврови листа, а от чисто злато. Войниците се поклониха пред императора и извикаха: „Аве, Цезаре!“.

– Какво значи „Аве, Цезаре“? – попита Гари.

– Значи „Здравей, Цезаре“ – обясни Тони.

– А ти на мен защо не ми викаш „Аве, Гари“?

– Защото не си император.

Цезар спря пред портите и се огледа. Видя Гари и се усмихна.

– Я, какво сладко кученце! – каза императорът. – Как се казва?

– Гари се казвам.

– Я! То говори – изненада се Цезар. – Здравей, кученце, много си мило. Искаш ли да живееш в двореца ми?

– Не, не искам да живея в никакви дворци. Искам да намеря мама и тате.

– Аз ще ги намеря – каза гордо Цезар.

– Аз управлявам цялата империя. Мога да намеря всичко.

– Ами айде кажи ми тогава къде са! – излая Гари.

– Господин император, Гари е малко невъзпитан – обади се Тони. – Всъщност ние идваме от България и търсим родителите си.

– България ли? Къде беше България? – замисли се Цезар.

– България беше там, където си е – каза Гари. – Ако не знаеш къде е, няма смисъл да ти обясняваме.

– А вие знаете ли кой съм аз? – попита императорът. – Аз съм великият Цезар. Аз съм спечелил много битки. Победил съм много народи. Аз съм изрекъл прочутото изречение „Дойдох, видях, победих“.

– А дядо ми казваше „Дойдох, поръмжах, изядох кокалите и се прибрах“ – каза Гари.

– Момчета, радвам се, че се запознахме, но сега имам по-важна работа – каза императорът.

– Е, каква пък е тая по-важна работа? Нали щеше да ни помогнеш да намерим родителите си? – попита Гари.

– Съжалявам, но не мога да ви помогна – каза Цезар. – Империята ми е огромна. В нея живеят милиони хора. Не мога да знам къде се намира всеки един от тях.

– Тогава защо ни излъга? – излая Гари.

– Престани, Гари – смъмри го Тони.

– Дръж се прилично!

– Ама той лъже бе, Тони – възмути се кучето. – Първо каза, че можел да намери всичко, пък после вика, че не можел да намери наште.

–  Господин император – каза Тони, – посъветвайте ни кого да попитаме.

– В град Пиза живее един учен, който наблюдава звездите – каза императорът. – Казва се Галилео Галилей.

Можете да откриете книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.