Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

Снимка: Виктор Джаков

Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в отделни райони

 

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”.

До този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

Какво е състоянието на водните ресурси в България?

Площта на водните обекти в България е 201 040 ха, или 1,81% от територията на страната. България разполага със значително количество пресноводни ресурси 99,7 млрд. м3 годишно, но тази стойност е донякъде заблуждаваща, тъй като 75% от тези ресурси се дават от р. Дунав, а дунавските води първо имат транзитен характер, и второ не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за питейни цели. Съответно България разчита почти изцяло на оставащите 25% пресноводни ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение. 

Фигура 1: Структура на водните ресурси за периода 1980 2018 г. (в млрд. м3). Визуализация Климатека по данни от ИАОС

Какви са факторите, които влияят на водните ресурси?

Основните климатичните фактори, които влияят на кръговрата на водата, съответно и на водните ресурси, са покачващите се температури на въздуха и на Световния океан. Тези промени ускоряват водния цикъл и увеличават количеството водни пари в атмосферата, което от своя страна повишава риска от екстремни валежи, наводнения и неравномерно разпределение на валежите. Повишеното изпарение от почвата, заедно с ускорената транспирация на растенията, при по-високи атмосферни температури обаче могат да доведат и до засушавания на някои места.

 

Естествените резервоари на прясна вода, като реките, езерата и площите покрити с лед и сняг (криосфера), както и почвата запасяват големи количества вода и могат да намалят ефекта от неравномерните валежи. За съжаление, използваемата вода в реките и езерата намалява поради климатичните промени и замърсяването. От друга страна, обемът на криосферата бързо намалява поради по-малката снежна покривка и интензивното топене на планинските ледници. Подземните води също намаляват поради повишена евапотранспирация, замърсяване и прекомерна експлоатация.

 

Особености на повърхнината в страната са, че у нас главният вододел минава през средата на страната, а българските реки са къси. Освен това долните течения на реките от Беломорския басейн са извън България, а страната ни е длъжна да гарантира на съседите вода в презграничните реки. И последно спрямо България Черно море се намира в срещуположна посока на преобладаващите ветрове, съответно няма съществено значение за валежите.

Фигура 2: Годишен индекс на сухотата на Емануел де Мартон. Източни: Атлас на НРБ, 1973 г.

Червената линия на Фиг. 2 отделя районите, в които не се наблюдава воден дефицит Южна и Западна България, от районите, в които има риск от възникване на воден дефицит при неблагоприятни климатични условия Югоизточна, Източна и Северна България. 

Специалната роля на горите във водния цикъл

Д-р Валентин Симеонов разказва, че горите увеличават количеството на водни пари чрез евапотранспирация – процес, при който водата преминава от течно в газообразно състояние и преминава в атмосферата. Горите спомагат образуването на облаци и валежи чрез отделяне на био-аерозо, но освен това те преразпределят дъждовния поток и спомагат за увеличаване на запасите от подпочвена вода и улавят водата от мъгли и ниски облаци.

Как ще повлияят климатичните промени върху водните ресурси на България?

1°C повишение на средните температури на въздуха означава 7% повече водна пара в атмосферата. При увеличение на изпарението, затоплянето зарежда атмосферата с повече енергия. Тази енергия се отделя в атмосферата при кондензацията на водната пара и става двигател на всички атмосферни процеси. Именно тези процеси имат влиянието върху засилването на екстремните климатични явления, като нараства и интензивността на валежите, гръмотевичните бури и ветровете, вследствие на затоплянето. Много по-голяма част от годишните валежи сега падат като екстремни, вместо да се разпределят по-равномерно през годината. Това увеличава риска и от внезапни наводнения. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, което засяга селското стопанство, продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора.

Освен това високата температура на водата в Средиземно и Черно море през втората половина на лятото, съчетана със започващото намаляване на температурите над сушата, води до активно образуване на циклони, които дестабилизират времето и са съпроводени с проливни дъждове, наводнения и бурно вълнение.

Глобалното затопляне ускорява кръговрата на водата.

Освен това то увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност. А пък по-голямото количество водни пари е причината за повече и по-интензивни валежи с тенденция за увеличаване дела на екстремните валежи. Друг фактор за увеличаване броя на екстремните валежи и наводненията е наличието на по-ниските концентрации на аерозоли (фини частици), които помагат за образуване на облаци, а намалението им е свързано с деиндустриализацията и намаленото замърсяване нa въздуха. 

По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, в резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места. 

Всичко това може да доведе до редица икономически и социални последствия

Част от тях са недостиг на питейна вода за битови нужди, недостиг на вода за селското стопанство и намалена продукция и загуби, недостиг на вода за индустриални нужди и загуби в туристическата индустрия. Друг аспект е рискът от намалено количество на охлаждаща вода, което може да доведе до рискове за енергийната сигурност, като намаляване на производството на електроенергия от хидроелектрическите централи и опасност от спиране работата на ядрените централи. И не на последно място може да доведе до здравни рискове за населението, като например повишен риск от епидемии.

Управление на водните ресурси

Водопотреблението на човек в домакинствата е около 100 л/ден, като нараства постепенно от 99 л през 2018 г. до 103 л през 2022 г. Индексът на експлоатация на пресни водни ресурси служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, като при индекс под 10% – няма стрес на водната екосистема; докато при индекс между 10% – 20% има нисък стрес. Общият индекс за България в периода 1991 – 2018 г. е под 10%, което означава, че няма стрес върху възобновяеми пресни водни ресурси. От 1981 г. насам най-висок стрес е имало през 1990 и 1991 г. със 10.2 и 8.1% съответно. 

Процентът от населението, което е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода през 2018 г. е бил 3% през 2017 г. и 1.1% през 2018 г., като най-засегнатите области са с процент от населението съответно 28.2% в Габрово; 13.1% в Търговище и 7.8% в Сливен. 

Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори.

Какви са потенциалните решения?

Загубите на вода по мрежата е един от големите проблеми. Въпреки че определянето на загубите обикновено е трудно начинание, е известно че около 55 – 60% от водата се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70%.

Част от основните решения, които обсъдиха учените бяха: 

  • Намаляване на загубите на вода по водопреносната инфраструктура, като интересни данни са, че 20% от най-големите течове се равняват на 80% от загубите
  • Използване на вода за промишлени нужди, като препоръките бяха в посока на въвеждане на производства със затворени цикли на водоползване и повторно използване на отпадъчна вода.
  • Ефективно използване на вода в земеделието изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение и насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода.
  • Ефективно използване на вода в бита като част от примерите са използване на валежните води, включително събиране от покривите, изграждане на пречиствателни съоръжения, които позволяват повторно използване на водата.
  • Поддържане на дренажните съоръжения редовно почистване на речните корита от растителност и отпадъци, забрана за строителство на ниските места в близост до речните течения, поддръжка на чистотата и състоянието на отводнителни шахти и канали.
  • Опазване, възстановяване и поддържане на горите гората е най-доброто средство за предпазване от наводнения и почвена ерозия. Тя съдейства за по-равномерно оттичане на валежните води и за овлажняване на местния климат и намалява ефектите от засушаването на местно ниво. Най-голяма предпазна роля от наводнения имат добре развитите и пълноценни гори.

По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, вследствие на климатичните промени, прогнозите са водните ресурси да намаляват във времето и да бъдат все по-неравномерно разпределени по сезони и години, което може да доведе до риск от възникване на водни дефицити в някои части на страната.