Библия за тънкостите и тайните в риболова

Може ли една книга да е бестселър вече повече от 20 години и всеки тираж да е по-търсен от предишния? Да, разбира се, дори и в България, когато става дума за „Българска риболовна енциклопедия” от Мир Богоев (с логото на Книгоиздателска къща „Труд“). Енциклопедията сега е още по-нова, допълнена и по-добра!

„Библията на въдичаря! Всичко, което трябва да знаете. Всичко, което искате да знаете. Всичко, което не сте знаели, че можете да знаете.” Тези думи пише редакторът на „Българска риболовна енциклопедия”, преди повече от 2 десетилетия и тя започна своя път към читателите. 20 години по-късно, Книгата на въдичарите в България  претърпя няколко допълнени издания с нови тиражи. Именно с нея десетки хиляди българи се приобщиха към великата магия на риболова!

Въдичарството обаче е нещо повече от обикновен спорт на открито с присъщата му двигателна активност. Риболовът е упражнение и за ума, сетивата и най-важното – той е друг вид дейност в чисто емоционален план. И магията му е точно в това – във възможността да се слееш с природата. Да се “откачиш” от стреса на съвременния живот и дори, докато си на риба, да се върнеш към далечните присъщи на човека първични инстинкти – да дебне, да проследява, да примамва, за да надделее. Всъщност днес милионите хора, които грабват въдиците, за да отидат на риба, търсят особената възможност за уединение сред невероятно красиви места, която съпътства риболова. Покрай това си увлечение мнозина често пътуват и така опознават прекрасни кътчета със запазена природа не само в своите страни, но и на други далечни места, които може да са дори извън “техния си” континент.

Какво е новото в сегашното издание – риболовът при съседите: Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния и Турция. А и уникалният подробен раздел за рибите в Средиземно море, с монтажите, примамките, чалъмите и тайните при улова им. Книгата вече включва „житието и битието” на цели 140 вида риби, рисувани в реалния им вид от проф. Виктор Паунов.

Авторът Мир Богоев

Извечният спор кое е по-вълнуващо – ловът или риболовът, по всяка вероятност така и няма да намери категоричен отговор. Най-малкото докато има “чисти” ловци и риболовци. И все пак е нужно да се кажат няколко думи по същността на това традиционно противопоставяне. Арбитър в случая ще ни бъде един безспорен познавач и на двете древни човешки увлечения – големият американски писател Ърнест Хемингуей. През 1936 г. той пише есето “Гълфстриймско писмо” за реномираното сп. “Искуайър”. В него писателят спори със свой приятел, който, след като стрелял по слонове в Африка, вече не признавал нищо друго освен лова. Хемингуей, който отлично познава и лова, и риболова, му обяснява кротко, че при лова “пределът” на всичко живо, което ходи по сушата наистина е слонът. Но за беля това е известно на всеки, дори и на децата, и тъкмо това обстоятелство отнема част от тръпката при отстрела на слонове. Така че основната разлика между лова и риболова като емоционален градус е, че при риболова изненадата винаги е по-силна и периодът на неизвестността е по-дълъг. Това го знае всеки, който поне веднъж е хващал въдица. Защото след засичането уловът се усеща, но не се вижда. Той пори някъде там из водата и само силата на съпротивата му намеква за неговите размери. Нещата се изясняват чак в близост до брега, когато пулсът вече е стигнал двеста в минута, когато всичко ни трепери отвътре и краката ни “омекват”, но трябва да се внимава повече отвсякога…

Можете да откриете енциклопедията ТУК.