Четем за първи път на български език „Мейнските гори“ от Хенри Дейвид Торо

 Пътеписът се издава 160 години след публикуването му

 Да бродиш сред дивата природа, е като да общуваш с Бог. Величието на сътворението поразява и възхищава. Това внушава американският писател и философ Хенри Дейвид Торо в своята книга Мейнските гори“, която излиза за първи път на български 160 години след публикуването си през 1864-та. Трите автобиографични пътеписа в изданието, посветени на красивите гори на Мейн, завладяват читателя по много начини – с красивия си и литературен език, с покоя си и най-вече с възторга и благоговението на автора пред природата. А пламенният му протест срещу нейното опустошаване превръща „Мейнските гори“ в особено важен текст в наши дни. В превод на филолога американист проф. Албена Бакрачева и с корица от Кирил Златков книгата, под знака на издателство „Кръг“, е в родните книжарниците от 19 март.

„В гъстите елови и смърчо­ви гори няма къде дори димът от огъня да се провре. Елите и смърчовете са вечната нощ тук и всяко повалено дърво е просто перо, отскубнато от крилото на нощния гарван.“ Това обаятелно описание е част от вълнуващо пътешествие – географско и литературно – из красивите гори на Мейн, на което ни повежда Торо. В този свой труд той не изневерява на блестящия си литературен изказ. Впечатлява и с вещината си на ботаник, орнитолог, зоолог и ихтиолог, описвайки различни дървесни видове, растения, птици, животни, риби…

Торо обикаля три пъти горите на Мейн, преди да завърши книгата си: през 1846-а, 1853-та и 1857-а. Оттук са и трите й части – „Катадин“, „Чезънкук“ и „Алегаш и Източният ръкав“, както и известните различия в тях – предвид сравнително големите интервали между пътешествията. Тази дълго писана книга отразява екоцентричното мислене на Торо, но и далеч по-важно тя представя концепцията му за дивото като досег с първоестеството, със самото сътворено от Природата и Бог. В своя послеслов преводачката Албена Бакрачева пояснява: „Тази абсолютно дива природа „оголва“ до крайност (сякаш го откроява върху гола ска­ла) големия въпрос „Кои сме ние? Какво сме ние?“ – смразяващо питане, когато се нами­раш в „контакт“/допир с голата „материя“ на връх Катадин“.

„Мейнските гори“ е третата книга на американския класик, която „Кръг“ издава след „Дивите ябълки“ и „Кейп Код“. Тя допълва творчеството на Торо у нас и обогатява представата ни за живота и личността му.

Публи­кувани посмъртно съответно през 1864-та и 1865 г., „Мейнските гори“ и „Кейп Код“ отразяват след-уолдънския житей­ски и интелектуален опит на Торо. Ако неговия magnum opus „Уолдън, или живот в гората“ е духовната му автобиография, а „Кейп Код“ – неговият „океански“ наратив, то „Мейнските гори“ заслужава определението „горски“ наратив на Торо.

„Мейнските гори“ е екоангажирана книга, посочваща щетите от разрушаването на природния баланс; но и невероятно красиво, разнообразно и интересно пътешествие, изпъстрено с поетически бижута. То е и пътепис разказ за поредица от случ­ки, много от които забавни.

Можете да откриете книгата ТУК.