Четем роман за музата на Рафаело

Книгата на Силвия Вакари разказва историята на жената, белязала съдбата на велики мъже

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка Силвия Вакари в романа „Императрицата“ (изд. Персей, превод Ваньо Попов). Става дума за прочутата куртизанка Лукреция, метреса на Агостино Киджи, най-богатия човек в Европа по онова време, банкер на Борджиите и папите, на Венецианската република.

Това е роман за жената, която има власт над всички могъщи мъже по онова време, но се оказва подвластна единствено на любовта, до която на моменти е толкова близо, но никога не може да има.

Красивата и интелигентна Лукреция е обучена от майка си да се превърне в най-елитната куртизанка в Рим. Трябва да спазва само едно важно правило – да покорява мъжките сърца, но никога да не се влюбва.

Желана и ухажвана от най-могъщите мъже в Рим, тя е смятана за императрица на куртизанките и получава името Империя. За кратко време спечелва успех и богатство, като успява да държи под контрол мъжете и да бъде непроницаема в емоционално отношение.

На фона на Ренесанса и възраждащите се изкуства, между разкошни вечери и уредени срещи Лукреция се запознава с харизматичния Анджело дел Буфало, в когото се влюбва неудържимо. Но за него по-важна от красотата и всеотдайността й е зестрата на бъдещата му съпруга…

Тогава в живота й се появява Агостино Киджи, банкер на папите и притежаващ богатство, повече от това на цялата римска аристокрация. Той построява фамозната вила Фарнезина и наема художника Рафаело Санти да нарисува фрески в нея. Киджи обаче не знае, че съдбата вече е сблъскала Рафаело с Лукреция, когато му възлага да я нарисува като централния образ във фреската „Триумфът на Галатея“. Ще устои ли на чара й младият и обещаващ художник, или може да загуби всичко заради метресата на най-богатия мъж в Рим?

Галатея на Рафаело не е абсолютно копие на Лукреция, а изобразява по-скоро вътрешната, отколкото външната й красота. Затова на корицата на българското издание не е известната фреска, а близък до нея, но по-предизвикателен образ, дело на AI; самата творба на Рафаело може да бъде видяна на задната корица на книгата. Българският превод е подпомогнат от Центъра за книгите и четенето на Министерството на културата на Италия.

По-долу четете откъс от книгата:

Рафаело беше седнал до мен, усещах ръката му, опряна в моята. Смешно беше – в една огромна и съвсем празна стая двамата седяхме присвити на земята, долепени един до друг, като че ли нямаше друго място, на което да се настаним. И изглеждаше така, сякаш никой от нас нямаше никакво желание да се мръдне. 

– Помислете само, ако в този момент влезе Киджи. Кой знае какво би си помислил за нас! – възкликнах аз. 

Видях как той потрепна. Изведнъж скочи и ме хвана за ръката. 

– Ще помисли, че си цапате роклята. Хайде, ставайте. 

Задържах ръката му, но останах седнала.

– Уморена съм, вие също сте уморен. Починете си още малко, днес следобед ви очакват Ватиканските зали. 

Наклоних глава и затворих очи. 

– Бъдете спокоен, тази сутрин Киджи няма да дойде. Има среща с месер Пиколомини. 

Той отново се настани до мен, но не толкова близо, колкото преди.

Останах неподвижна, със затворени очи. Бях сигурна, че в този момент ме гледа. 

– Хайде, започвайте – прошепнах аз. 

– Какво казахте?

– В главата ви се въртят куп въпроси, но не смеете да ми ги зададете. Събуждам любопитството ви, но в същото време ви смущавам.

Няколко мига не каза нищо. 

– Кой ви е учил да четете мисли? – рече той със слаб глас. 

Отворих широко очи. 

– Познавам мъжете. 

Обърнах се към него. 

– Те се предвидими. – Въздъхнах и затворих очи. – Да, почти всички са предвидими. 

Минаха няколко мига в мълчание, после отново усетих ръката му, опряна в моята. 

– Приятно ли ви е да бъдете с Киджи? – осмели се да каже той. 

– Да, кара ме да се чувствам добре.

– Избрали сте най-доброто. Той е богат и влиятелен мъж. 

Отново вперих очи в него с лека усмивка. 

– Кой знае какво трябва да е мнението ви за мен? Кой знае какво са ви наговорили за мен? 

Той вдигна рамене. 

– Не повярвах на клюките. – Ръката му все повече натискаше моята. – За едно нещо със сигурност имате право: вие събуждате любопитството ми. 

Приближих брадичката си до рамото му. 

– Знам. 

– Вие… вие сте невероятно красива – промълви той, – красива и опасна. 

Сведе поглед и отново се отмести. 

– Вие сте жената на един могъщ човек. 

– Това вече го казахте. Да не би да ви плаши?

Не отговори. 

– Той е зрял и опитен човек. Аз съм само едно момче – продължи Рафаело. – Никога не бих могъл да бъда на висота. 

– На висота за какво? – провокирах го аз. 

Отново се изправи на крака и се обърна с гръб към мен.

– За днес свършихме. Имате право, по-добре да отида да си почина малко. 

– Не се правете на скромен с мен – отвърнах сухо. – Вие добре играете ролята на скромен и предан артист, но сте по-уверен в себе си, отколкото изглежда. 

Той извърна рязко глава. От ледения му поглед разбрах, че съм улучила в целта. 

– Нямате никакво съмнение в себе си, нито като художник, нито като човек. 

Изправих се и застанах неподвижно зад него. 

– Вие сте голям художник, няма съмнение. Може да не сте гениален колкото Микеланджело, но притежавате едно качество, което на него му липсва: умеете да се държите като придворен, да карате важните хора да ви обичат.

Гласът ми беше станал дрезгав, високомерен. 

– Добре го казахте, аз съм много опасна за вас, аз съм жената на един от най-добрите ви клиенти. Киджи се ползва с голямо уважение от страна на Негово Светейшество. Едно лошо мнение за вас би могло да ви постави в ужасна светлина и да съсипе дългогодишния ви труд, мислили ли сте за това?

Веднага съжалих, че бях толкова остра с него. Мисълта още веднъж да бъда оценявана не за това, което съм, а за онова, което представлявах, ме ожесточаваше. 

Гледах го как се отдалечава мълчаливо към вратата. 

– Империя…

– Да?

– Да не забравите книгата. Не бих искал отново да я загубите.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.