Мъж осъди Софийския районен съд за дело, бавено 11 години и решено след едно заседание

Снимка: Пиксабей

Софийският районен съд (СРС) е осъден да плати обезщетение за бавно правосъдие, след като са му трябвали 12 години да реши дело, което е било обявено за решаване след само едно съдебно заседание.

Става дума за гражданско дело, по което ищецът е искал да бъде признат за нищожен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка на друго лице, както и това лице да предаде владението му, съобщи правният сайт lex.bg.

Въпреки че накрая СРС е отхвърлил исковете му, а той не е обжалвал решението и то е влязло в сила, сега съдът е осъден да плати обезщетение на мъжа.

В края на 2011 г. ищецът е подал исковата си молба в съда, с която е искал да бъде признат за нищожен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане на ответницата по това дело. Отделно е поискал той да бъде признат за собственик на половината от имота и тя да предаде владението му. До април следващата година ищецът е изпълнил указания на магистратите за отстраняване на нередовност на исковата молба.

Откритото заседание е било насрочено едва през ноември 2013 г., а то е било проведено на 10 декември 2013 г. Тогава са били събрани всички допуснати доказателства, били са разпитани свидетелите на двете страни, проведени са били и устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Това обаче се случило след близо 10 години – на 5 май 2023 г.

СРС е приел, че договорът за прехвърляне на имота е валиден и е отхвърлил исковете. След месец ищецът е оттеглил подадената първоначално въззивна жалба и така, на 25 юли миналата година, решението на районните магистрати е влязло в сила.

Мъжът обаче е завел в Софийския градски съд (СГС) иск за бавно правосъдие срещу районния съд по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с което е поискал обезщетение от 40 000 лева. В молбата си твърди, че е било подкопано доверието му в съдебната система, след като 10 години чакал само решение на съда, не вярвал вече, че съдията е преценил правилно доказателствата, а накрая загубил интерес да обжалва решението заради голямата продължителност на делото.

По делото в СГС е разпитан адвокатът на ищеца, който разказал, че макар клиентът му да не се е явил лично на единственото заседание, през следващите години постоянно се интересувал от развитието на процеса, питал го как върви, какво се случва и нормална ли е тази продължителност.

В решението си градският съд подчертава, че производството е било със значим интерес за пострадалия, доколкото става дума за спор за собственост на имот. След това съдът категорично заявява, че продължителността на делото е излязла от разумния срок, след като то е продължило над 11 години само на една инстанция, като посочва, че срокът е „неприемлив и неправомерен“.

Според СГС ищецът не е допринесъл за бавното решаване на спора, а забавянето е дошло от сроковете, в които районният съд се е произнасял – година и 7 месеца след отстраняване на констатирана нередовност и с решение 9 години и 5 месеца след обявяване на делото за решаване.

„Този срок не е съответен на фактическата и правна сложност на делото – нито на обема доказателствен материал, нито на проведените заседания и броя извършени процесуални действия. Ето защо следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие от страна на съда в продължителен период от време, довело до забава на производството“, пише СГС.

При определяне на размера на обезщетението обаче, съдия Десислава Зисова отбелязва, че трябва да отчете, че „ищецът не е разполагал с основателна претенция за защита на свой законен интерес – предявените искове в защита на твърдяните му права, са отхвърлени с влязло в сила решение“. Съдът посочва, че в случая ищецът неоснователно е инициирал делото в районния съд.

„Ето защо, макар и за преценката дали е налице нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок да има значение продължителността на производството, то при преценка за размера на обезщетението и доколкото същото следва да се съобрази индивидуално и конкретно, следва да бъде съобразено значението на производството за ищеца – дали е забавена защитата на негово нарушено право чрез установяването му по отношение на ответника или е забавено отричането със сила на пресъдено нещо на претендираното право. И макар в случаите на неоснователна претенция правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок да не отпада, то в този случай вредите са със значително по-ниска интензивност от вредите при основателна претенция, чието удовлетворяване е забавено от съда“, се казва в решението, с което градският съд решава, че справедливото обезщетение за ищеца е само 3000 лева, а още толкова са и присъдените му разноски за адвокат.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.