Димитър Радев: Вероятно ще влезем в еврозоната по-късно през 2025 г.

Димитър Радев

Консенсусният избор на Кристалина Георгиева ще позволи форумът да се фокусира изключително върху задачите пред глобалната финансова система. Те се свеждат до думата „възстановяване“. Първо, на ценовата стабилност; второ, на фискалната дисциплина; и трето, на икономическата активност. Този глобален дневен ред съвпада в много голяма степен с националните задачи, които трябва да решаваме в икономическата и финансовата сфера. Това каза в интервю за БТА във Вашингтон управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев. Интервюто е поместено на интернет страницата на БНБ.

Гуверньорът на БНБ е в столицата на САЩ за участие в пролетните срещи на Световната банка и МВФ дни след като кандидатурата на Кристалина Георгиева, която той издигна за втори мандат начело на Фонда, бе одобрена. 

– Инфлацията по хармонизираната методика намалява за осми пореден месец. Какъв сигнал смятате, че е това по отношение на предстоящия конвергентен доклад за влизането на страната ни в еврозоната?

– Това е очаквано развитие. От позицията на конвергентния доклад намалението трябва да е по-осезателно.

– Ако инфлационният критерий, който е определян като единствения, който страната ни не покрива, не бъде изпълнен през юни, смятате ли, че това е възможно да стане по-късно тази година, така че да се присъединим от 2025 г., макар не в нейното начало?

– Да, това е възможен и на този етап по-вероятен сценарий.

В режим на валутен борд централната банка има по-ограничени възможности за контрол на инфлацията поради липса на някои от класическите инструменти за това. На този фон ролята на фискалната политика за въздействие върху цените е още по-голяма.

– Как смятате, че може чрез бюджета да се повлияе на инфлацията и има ли място темата за промяна на данъчния модел?

– Бюджетът трябва да е антицикличен или казано по друг начин – антиинфлационен, какъвто в момента той не е. Глобалният, а и нашият собствен опит показва, че най-добре това може да бъде постигнато чрез мерки за ефективно управление и контрол върху разходите. Ако под промяна на данъчния модел имате предвид увеличение на данъците, независимо под каква форма, това при конкретните условия в страната по-скоро ще подкопае данъчната основа и ще увеличи сивия сектор.

– На какъв етап е техническата подготовка за еврозоната?

– БНБ и банковият сектор са на много напреднал етап от подготовката. Ние инвестираме сериозно в този процес и постигаме конкретни резултати и като институционална рамка, и като капацитет, и като логистика. Разбира се, има още какво да бъде направено. Представяме подробна информация на нашия уебсайт и чрез други платформи.

– Как определяте настоящата ситуация на кредитния пазар у нас и по-специално на жилищното кредитиране и изисква ли се намеса от страна на БНБ?

– Както посочих по-рано, ние внимателно следим и анализираме ситуацията на кредитния пазар и това, което виждаме, ни държи нащрек, но на този етап не ни тревожи особено. Предстои да разгледаме доклад на колегите от Банков надзор на база на данните за първото тримесечие, въз основа на който ще решим дали да въвеждаме допълнителни мерки или не. Става въпрос за инструментариума, а не толкова за общото равнище на макропруденциални и монетарни рестрикции, което и в момента е едно от най-високите в ЕС. Във всички случаи, решението няма да е самоцелно, а ще отчита комплекс от фактори, включително постигането на задачите, за които говорихме в началото: ценова стабилност, фискална консолидация, икономически растеж.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.