Рангел Бизюрев пред съда: Удрях Митко, защото ме провокира

Рангел Бизюрев

В Районния съд в Пловдив започна делото срещу близнаците Валентин и Борислав Динкови, обвинени в лично укривателство и подпомагане на обвинения за убийството на 24-годишния Димитър Малинов от пловдивското село Цалапица Рангел Бизюрев.

Преди началото на процеса близки, роднини и съграждани на убития младеж от Цалапица излязоха на пореден протест пред сградата на прокуратурата, а след това и пред Съдебната палата. Те настояват да се промени обвинението срещу близнаците от укривателство в съучастие в убийството на Малинов. Сред недоволните беше и майката на убития Димитър – Атанаска Бакалова.

Делото в Районния съд в Пловдив ще се гледа по общия ред и от нов съдия. Днес в съдебната зала бе доведен и разпитан самият Рангел Бизюрев. Показанията му трябваше да изяснят съпричастността на близнаците към убийството.

30-годишният мъж свидетелства, че само той е нанесъл ударите по Димитър, като близнаците не са участвали в побоя. До разправата се стигнало, след като Рангел научил, че Митко е говорил обидни и оскърбителни думи по негов адрес.

Ето и пълният разказ на подсъдимия за жестокото престъпление: 

Познавам Борислав и Валентин. Приятели сме близки. Познаваме се от над 5 години. Димитър Малинов го познавам от повече време. Понякога сме излизали заедно, познаваме се. Не сме имали проблеми никога. Последните две години – през едната от тях живеех в Пловдив, втората бях в Германия.

Абсолютно никакъв контакт не съм имал с него. На 20 юли вечерта бяхме с Борислав на барбекю заедно. Не повече от 1 час да сме били там и дойдоха други хора – приятели и общи познати на групата. От тях разбрах, че Димитър е говорил разни работи по мой адрес – лоши думи. Без никаква причина.

Думите са били – „този боклук“, „тази долна мастия“. Това ми го каза Йордан Пунгеров. Аз разбрах от него. Бях учуден, защото нямам контакт с Митко. Единствените ми виждания бяха в деня, когато дойдох на центъра. Той случайно мина оттам и се поздравихме и видяхме. Нямаше проблем.

Вторият път, когато го видях, пак беше случайно, беше в магазин на центъра. Разменихме си думите „Какво става?“, „Как си?“, „Добре съм“. Когато разбрах, че той е говорил така за мен, това много ме ядоса. Заболя ме. Помолих Борислав да му пише, не знам къде, май по месинджър, да се видим. Той му отговори, че си е вкъщи.

Качихме се на колата, която Борислав караше. „Мерцедес“ – не знам на кого е собственост. Тръгнахме и му казахме, че след 5 минути Борислав ще го вземе. Аз слязох по-рано от колата и изчаках във въпросната улица. Те дойдоха двамата с колата. Спряха я. Прозорецът на Митко беше отворен, той седеше отпред на седалката.

Аз го попитах защо е говорил по мой адрес, защо ме е псувал. Той в първия момент каза – „Няма да ти отговоря“. Аз отворих вратата и той слезе. Питах го каква е причината и какво съм му направил? Той каза, че не длъжен и не иска да говори с мен и няма да ми даде отговори.

Тогава аз го бутнах едни път с ръце в гърба, бяхме на 2 метра от колата, той не падна, опита се да ме блъсне и той, но аз се защитих. След което нанесох два удара в неговия торс отдясно, той посегна да ме удари, но не можа. Последваха още два удара от мен от лявата му страна в областта на торса. Един удар в корема и едно блъскане в гърдите, при което той се удари в дърво отзад. Ударът в корема е последен. Първо се блъсна в дървото.

Тогава той падна на земята и каза „Спри, много лошо ме удари“. Тогава спрях, върнах се, качих се при Борислав в колата. При качване в колата го видях как се изправя, но само това. Потеглихме. Преди да излезем на главната улица, казах на Борислав „Спри колата“, той обърна. Спря колата. Аз слязох и се върнах в улицата. Митко беше на повече от 20 метра от мястото, където падна. Нямаше признаци на живот. Очите му бяха отворени.

Аз му проверих пулса. Неведнъж. Абсолютно никакви признаци на живот. Върнах се при Борислав, качих се в колата и му казах, че нещо не е наред и че Митко май е починал и е мъртъв. Колата не е била гасена. Излязохме на главата улица, направихме три десни завои и влязохме в същата улица. Борислав караше през цялото време.

Доближихме Митко, фаровете го осветиха. Слязохме. Борислав също го погледна и му провери пулса, но нямаше промяна. Каза ми „Вземи му телефона“, качихме се в колата и потеглихме в неясна посока. Не казвах накъде да кара. Той ми каза „Изкарай му СИМ картата и счупи телефона на две“. Аз го направих.

Опитах се да му дам СИМ картата, но тя падна някъде между седалките. Личната карта също беше отзад на калъфа на телефона. След 5 минути се озовахме на стара сграда близо до селото, там имаше канал и Борислав ми каза да хвърля там телефона и личната карта.

Върнахме се пак в селото. Казах му да отидем пак да видим Митко. Върнахме се и той пак беше там. Без никаква промяна. Бях в шок, паника. Не можех да взимам никакви решения, не бях в състояние. Когато се върнахме на същата улица – влязохме с колата. Първо напред с фаровете, видяхме че той е там, Борислав обърна колата и влезе със задницата назад.

Когато отвори багажника и слязохме от колата и каза „Дай да го сложим в багажника“. Сложихме го в багажника и потеглихме в неизвестна посока. Борислав се обади на Валентин и му каза да приготви кирка и лопата.

Отидохме на въпросното място, където беше заровен Митко. Валентин дойде с друга кола. Донесе кирката и лопатата. Борислав отвори багажника. Валентин също видя Митко. И тримата го видяхме отново. Нищо не се беше променило. Валентин също му провери пулса. Само това от негова страна. Отидохме на 20-30 метра от пътя и Борислав и аз изкопахме дупката, Валентин не е помагал. Пренесохме Митко, сложихме го в дупката. Заровихме го. След което си тръгнахме. Това е. Освен мен друг не е удрял Митко. Борислав стоеше в колата“.

Бизюрев обясни още, че Валентин не е бил наясно защо отива да носи лопатите и че строителните отпадъци са сложени от близнаците:

„Обадиха ми се по телефона. Аз сутринта в петък имах уговорка да отида на море с приятели. Валентин ми звънна и ми каза, че вечерта по някое време ще отидат и ще сложат строителни отпадъци на мястото. Категорично не съм ги карал да го правят. Тръгнах си с Борислав от мястото, където заровихме Митко, а Валентин с неговата кола. Не помня къде да кирките и лопатите. Митко ме провокира, затова го е ударих“.

24-годишният Димитър Малинов беше пребит до смърт на 20 юли м.г. край пловдивското село, а тялото му бе открито седмица по-късно, заровено в покрайнините на Цалапица. Разследващите обявиха, че физическият извършител на жестокото престъпление е 30-годишният Рангел, който още преди да бъде намерен трупът на жертвата му, напусна България и се укри. Срещу него бе повдигнато задочно обвинение и бе издадена европейска заповед за арест.

След като бе открит в малък провинциален град в Дания в края на ноември м.г., Бизюрев се изправи пред две съдебни инстанции – градските магистрати и Върховния съд, които съответно разрешиха и потвърдиха екстрадицията му в България.

30-годишният Рангел Бизюрев бе върнат у нас с полет от Мюнхен на 21 март. След кацането на самолета той бе отведен на ГКПП „Аерогара София“, където бе установена самоличността му и бе извършена справка в автоматизираните информационни системи на МВР.

Източник: Дир.бг

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.