Васил Найденов: Демокрацията е за интелигентните

Васил Найденов

„Аз знам какво искам и това е лошо в музиката. Може би това е причината да съм вечно недоволен от себе си, от музиката, от видеоклиповете. И затова много, много не правя нови неща. Харесвам си едно на хиляда.“

Това призна един от най-популярните поп изпълнители и любимец на няколко поколения българи певец Васил Найденов в интервю пред БНР.

„Като ми кажат „голям концерт“ и „малък концерт“, ми е много смешно. Бил съм по 5 дни в Летния театър в Пловдив. И като тиражи съм бил след Лили Иванова и Щурците„, припомни си изпълнителят на „Спри, не си отивай“, „Телефонна любов“ и още десетки хитове.

„За 24 май имам най-голямата награда „Огърлие“. Мои приятели се майтапят, но трябва и аз като рападжиите да го сложа и да пропея рап. Оттук нататък остана да се тупна и с такова нещо, като този, дето отиде в парламента – Ицо Хазарта, дето взе тая песен „Казано честно …“. Никога не съм пробвал да го сложа това „Огърлие“, защото е смешно, но мисля да се одордисам на сцената някой път“, разказа Васил Найденов.

В предаването „РадиоТочка“ той сподели мнението си за известността на музиканти и певци от неговото поколение:

„Може би попаднах в един междинен строй, в който всички искахме да стане демокрация. Това, което го мислехме, в тоя вид, в който мечтаехме и желаехме, не се случи. Демокрацията не е само за свободните хора, тя е за интелигентните. Аз имах шанса да бъда до бивши президенти, до хора от парламента, но не стигнахме до тази висша степен на демокрацията и това бе причината да се появи жълтата преса. Тя ни погреба предварително, сложи ни етикет, че ние сме демоде“.

И въпреки слабостите на демокрацията Найденов се чувства удовлетворен, че няма самочувствие да е композитор, „но мои песни се пеят по 40 – 50 години„.

„Бил съм на 20, сега съм на 70 и мои песни продължават да се слушат. Имах и шанса да бъда с най-добрите – Стефан Димитров, Тончо Русев, Митко Щерев и Сашо Йосифов, и да работя с най-големите поети – Миряна Башева, Маргарита Петкова, Георги Константинов. Това е шанс да работиш с хора, които са можещи„, припомни си той.

Все още не може да се примири с „истината“ за изчезналия архив на „Балкантон“ и ниските пенсии на родните артисти. Според него архивът е изчезнал по пътя на куфарчетата, които са се раздавали след 1989 г.

„Не е невъзможно документите да изчезнат. Първо, казаха, че е наводнен, после, че е изгорял. Глупости! Накрая се оказа, че на ръководния кадър архивите не са изгорели и наводнени. А ние бяхме най-работещите и най-концертно зависими, и носехме приходи. Работили сме по стадиони и летни театри. От 30 дни съм се връщал да си сменя гащите и чорапите. И това ни даде страхотен тренинг да оцелеем в тези години. Много ме питат как издържаш на сцената. Ами издържам, защото имам убийствен тренинг и „луд умора нема“, както викаше баба ми“, каза Васил Найденов.

И допълни:

„Виждал съм много пъти млади артисти като атмосфера, като филинг са супер, но виждам една празнотата в очичките им, виждам безразличие. Те работят повече да намерят пари, билбордове, видеоклипове, ротация по телевизиите. Но сцената не прощава, колкото и да ти знаят кътните зъби и любовниците, защото ти трябва да останеш в съзнанието и любовта на хората. Аз не разчитам на спонсори, не обичам да се моля, въпреки че познавам най-богатите хора на България. Не превивам гръб да ходя по редактори и да плача“.

Найденов сподели, че мисли и дори вече е намалил темпото на участия, но не спира да мисли и за хората от екипа му, които разчитат на музикалните изяви.

„Имат деца, имат семейства. Ти трябва да им осигуриш хляб. Най-лесно е да взема плейбека и две девойки, не много облечени. Хората много не разбират, че работиш на живо. Използвам частичен плейбек, защото не водя със себе си баскитарист и барабанист. По света масово използват това, но пея на живо, жив звук, живо пиано. Това е най-чаровното – много песни изпълнявам акапелно. В нашия занаят има магия, понякога нещата стават хубави и ти е удоволствие„, каза Васил Найденов.

Големият изпълнител е завършил строителния техникум „Христо Ботев“ и искал на кандидатства за строителен инженер. Не го приели и той отива в Консерваторията.

„Работих в „Геопланпроект“ и трябваше да чертая Южния парк, бих записал архитектура, но не ме бива да рисувам. Точно зад нас градинките рязко изчезнаха и това, което учехме по сградоустройство, нищо не се спазва. По времето на развития социализъм това се спазваше – отстояния. Сега си надвихме на масрафа и ако може ще строим вече и отгоре на еркерите. Явно не са ни учили правилно в сградоустройството“, изрази мнението си големият български певец.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.