Експерти: Държавата да отдели 12 млн. лв. срещу градушки, вместо да плаща по 30 млн. лв. обезщетения

Снимка: Пиксабей

Имаме нужда нашите политици да бъдат визионери и да гледат не за следващата година, а да осъзнаят, че живеем в променящ се свят и да имат визия какво ще се случи след 10 години. Оказа се, че сме богата държава, плащаме по 30 млн. лв. обезщетения за щетите на земеделските производители от градушки, а не отделяме 10 – 12 млн. лв. на година за противоградна защита.

Това каза адвокатът по земеделско право Пламен Абровски в интервю пред БНР.

Заедно с Димитър Иванов, специалист по противоградна защита, коментираха в предаването „Преди всички“ проблема с контрола на валежи и градушки у нас, нанасящи поражения на земеделците.

„Искрено се надявам на 4-годишно управление, защото държавата има нужда от стабилно управление. Трябва да се определят няколко национални приоритета, субсидиите ще ги има и догодина, и догодина ще се засява, въпросът е как ще искаме да изглежда ситуацията следващата година“, каза Абровски.

Той обясни, че съществуващата система на противоградна защита у нас е морално остаряла, била е създадена към 80-те години в Северозападна и Югоизточна България, където е имало изглед за градушки.

„В момента имаме условия за градушки в територии, в които са падали, но рядко“, посочи той.

„С изграждането на нови 24 площадки към съществуващите ще се разшири обхватът. Говорих със строителите от 2018 г. и те казаха, че една струва 50 000 лв. и държавата няма проблем да извади тези пари“, каза адв. Абровски.

Той предупреди, че е „назрял моментът да преосмислим противоградовата си концепция като държава“:

„Хубаво е да започнем да работим с облаците, преди да станат градоносни на два етапа. Първият е в сезона на градушките – контролирано изваляване, а вторият е в есенно-зимния сезон. Трета година се правят експерименти с ранно изваляване“.

Димитър Иванов, който е специалист и работи заедно с колеги от Румъния, където успешно се справят с предотвратяване на градушки, обясни, че е част от група, която провежда противоградова защита по самолетен способ в Югоизточна България.

„Въздейства се изкуствено и се обхващат засушаванията, като се опитваме да помогнем да се увеличат валежите от облаци, от които не вали или съвсем малко. Както каза адв. Абровски, работата по тези облаци е през есента и зимата, когато може да се постигне валеж. За да се приложи, е необходимо експериментален период, отнема няколко сезона, работи се и в лабораторни условия, но всеки район е климатично различен“, обясни Димитър Иванов.

Според него не става дума за пари, а за промените на климата, „засушаванията стават по-чести и с това ще се борим и трябва да има човешка намеса, за да се намалят последиците, това касае водни запаси, земеделие, туризъм, общини“.

„Работя в България с колеги от Румъния. Надяваме се, че институциите, които се занимават с водни запаси и земеделие, ще дадат възможност да се организира експериментален период, както и през зимата. Имаме контакт с МЗ, имат положително отношение, трябва да се работи с метеоролозите в НИМХ, за да се направи адекватна програма за нашите условия“, коментира Димитър Иванов.

В съседна Румъния успяват да извалят облаците, а у нас още не.

„Румънците ни крадат дъжда и то почти без пари“, заяви адв. Абровски.

Абсурдна е ситуацията – имаме учените, имаме парите и гледаме как се прави в Румъния. Тези 10 – 12 млн. лв. на година са смешни за борба с градушките на фона на изплатените обезщетения“, категоричен е Пламен Абровски.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.