Православната църква отбелязва Преображение Господне. На този ден Иисус Христос доказва пред трима от учениците си – Петър, Яков и Йоан своя божествен произход.
Един ден, когато Той проповядвал в Галилея, северната част на Палестина, се изкачил на планината Тавор заедно с трима от учениците Си – Петър и братята Яков и Йоан, за да се помоли. И докато се молел там, Христос се преобразил пред тях, т.е. бил обгърнат от светлина, лицето Му засияло като слънце и дрехата Му станала бяла, бляскава като светлина, както пишат евангелистите. При това от двете Му страни стоели Моисей и пророк Илия, които разговаряли с Него.
Тази светлина била толкова силна, че учениците не можели да я гледат, закрили очи и паднали на земята. Смаяният Петър успял само да промълви: Господи, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника – за Тебе, за Моисей и за Илия. Докато Петър още говорел, от небето се чул глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него слушайте!
Учениците удивени вдигнали очи и видели, че Спасителят бил вече сам. Той им казал: станете, не бойте се! И им заповядал да не разгласяват за видяното и чутото, докато Той не възкръсне от мъртвите, т.е. докато не се случи по-голямото чудо на възкресението Му. Събитието на Тавор било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение, когато видят Христовите страдания. Те чули гласа на Бог Отец, а Моисей и Илия с явяването си свидетелствали, че Иисус е Онзи, за Когото предсказвали пророците. Според преданието тези свети мъже беседвали с Христос за Неговите страдания и доброволна смърт, с които Той изкупи и спаси човечеството от греха и смъртта.
Светлината, в която апостолите видели Иисус Христос, се нарича нетварна (несъздадена), защото е била свръхестествена божествена енергия. Тя е сред основните въпроси в учението на исихазма.
На този празник в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей”, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето”.
Според народните вярвания, от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – върви към есента и студа. Щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде.
До този ден не се бере грозде и не се купува от пазара дори ако търговците го намалят, и не се вкусва от него.
Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не трябва да ги опитва, защото те са дяволското грозде. С тях дяволът, който все се опитва да излъже хората, прелъстява по-нетърпеливите да опитат от къпините преди гроздето и да се присъединят към него. Неслучайно именно чрез къпината можели да се доказват качествата на всяка нова баячка, магьосница, церителка. Само ако посадената от нея надолу с върха къпина се хване, тя може да бъде призната за наследница на магическа и тайнствена сила, баянията ѝ ще хващат и ще церят, обикновените люде ще благоговеят и ще се стряскат от силата ѝ.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Народът е превърнал големия християнски празник Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в обикновения делничен живот, пълен с езически суеверия и религиозен респект.
Носи се в църква, прекадява се и се благославя с молитва гроздето, след което вече може да се яде. Където няма грозде, освещават се други плодове – ябълки, сливи.
В Северна България по аналогия с Христовото Преображение смятат, че на Преображение времето започва да се преобразява, водите в изворите и реките изстиват и вече не стават за къпане. Застудяват дните и нощите.
Рибата заема основно място в космогоничните представи. В животинския митологичен код олицетворява подземния свят, водата и влагата, смъртта и тъмнината, сексуалната потентност и плодородието.
Според отделни поверия земята е закрепена върху риба или около нея са опасани змия и риба. В българските коледни песни рибата е представена като еквивалент на змея, когото св. Георги убива. А самият змей произлиза от четиридесетгодишен шаран и има рибя опашка. С рибешки опашки са и дългокосите господарки на планинските реки и вирове, наричани в Македонските земи сприи или стии. Рибата е постоянен атрибут на владетеля на морето и океана св. Никола.
В някои градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Днес имен ден празнуват: Сотир, Спас; всички, чието име е свързано с името на Иисус Христос – Христин(а), Християн(а), Христо и всички с имена, отразяващи славата Господна – Сияна, Светлин, Светла.
Оставете коментар