В Трънско са щъкали щуки преди 83 млн. г.

Екип, ръководен от асистент Владимир Николов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН), публикува описанието на първите фосилни останки от панцерни щуки в България в специализираното научно списание Cretaceous Research. Вкаменелостите са на около 83 милиона години и са открити в находището с динозаври край град Трън в периода 2020-2023 г., съобщават от Българската академия на науките на сайта си.

Съавтори на асистент Владимир Николов са д-р Пламен Андреев (Research Center of Natural History and Culture, Qujing Normal University, China), студентът по геология Георги Войков (Софийски университет) и доц. д-р Дочо Дочев (Софийски университет). Изследваният фосилен материал включва девет зъба и три люспи на панцерни щуки. Откритите в Трънско са едни от малкото в Европа, които са по-стари от 80 милиона години и за момента бележат най-източната точка от разпространението на тези риби в рамките на Европейския архипелаг. Трънските фосили са и първите находки от сладководни мезозойски риби, открити в България.

Публикуван е и линк към електронната версия на научната публикация в портала ScienceDirect с публично достъпно резюме и въведение.

Изследването е финансирано от Националния фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Теренните проучвания в периода 2020-2022 г. са подкрепени финансово от The Jurassic Foundation, от фондацията „Карол знание“, от „Геоложки консултации Мургана“ ООД и от Обединена българска банка.

Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей (НПМ) при Българската академия на науките (БАН) до находището на динозаври и до друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън се състоя от 2 до 10 август.

Екипът с ръководител доц. Латинка Христова включваше асистент Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт „Страшимир Димитров“ при БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография при БАН, и Георги Севов.

В резултат на извършените от екипа дейности бяха събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни, които не само обогатяват палеонтологичната научна колекция на НПМ-БАН, но и ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години.

Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните образци е почти изцяло запазена кост от едро влечуго, вероятно динозавър, открит от палеонтолога Ралица Богданова от НПМ-БАН.

Други фосили, открити от палеонтолозите, са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен останки от гръбначни животни, палеонтолозите откриха множество фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в района е била доста разнообразна.