Няма значение кой ще бъде избран за председател на БСП

 

Антоний Гълъбов

Националният съвет на БСП прие резолюция, която ще бъде гласувана от Конгреса на партията на 27 юли. В нея се казва, че „ БСП ще ревизира отношенията си с ДПС, за да „спре използването на властта за икономическо облагодетелстване.”Вестник „Дневник”, 24 юли 2014 година.Антоний Гълъбов: Няма значение кой ще бъде избран за председател на БСП

 

Според официална информация от Националния съвет, кандидатите за поста Председател на БСП вече са над двадесет. Социалистите очакват, че още в началото на Конгреса по-голямата част от тях ще се откажат в полза на други кандидати, но дори и това да се случи, броят на кандидатите, приели номинации от страна на партийните структури е безпрецедентен.

 

 

Какво всъщност означава това?

 

На пръв поглед, като че ли става дума за ярък пример на вътрешнопартийна демокрация. Възможно е дори някой да си помисли, че тези кандидати отразяват политическите платформи на различни идейни движения, групи и политически клубове. Ръководството на БСП винаги е повтаряло, че тя е демократична партия, в която съществуват различни идейни платформи. Но, един по-внимателен поглед към номинираните за участие в „надпреварата за председателския пост” не отразяват различни идейни платформи или движения в БСП. Няма нито един кандидат на комунистите в БСП, на социалдемократите или на марксистката платформа в партията.

 

Какво означава тогава този безпрецедентен брой кандидати?

 

Досегашната практика в БСП, от 1991 година до сега, бе свързана с лансирането на новия председател от страна на предишния. В този специфичен „именник на председателите на партията”, Лилов предложи Виденов, Виденов предложи Първанов, а Първанов предложи Станишев. Сега Станишев предложи Драгомир Стойнев, след емоционално обръщение, в което определи воюващите групи в БСП като глутници. Конгресите на БСП, по старата традиция на БКП, винаги са имали за цел само да утвърдят вече направения избор.

 

Каква е вероятността сега да се случи нещо по-различно?

 

Съществена част от разпознаваемите имена сред кандидати са членове на сегашното ръководство на БСП. След тринадесет години начело на БСП, едва ли някой се съмнява в способността на Станишев да води самостоятелна кадрова политика. В неговия случай, тя доведе до обграждането му с предани кадри, които демонстрираха готовността си да бранят своя председател. Трудно е да се повярва, че членовете на сегашното ръководство са готови да извършат каквато и да било промяна, още повече ако тя би подложила на съмнение оставането им начело на БСП. Не случайно, сред номинираните за председател е и Сергей Станишев….

 

Михаил Миков, Мая Манолова, Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Драгомир Стойнев са най-пряко заинтересувани да бранят проваления мандат на това Народно събрание и правителството Орешарски. В същото време, Стойнев изгражда част от кампанията си върху факта, че не е бил член на ръководството на партията. Георги Кадиев на свой ред е заинтересуван от това да представи критичната си позиция към управлението като гаранция за готовността му да се противопостави на партийното статукво.

 

Георги Гергов олицетворява другото лице на БСП. Като част от ръководството на партията, той подкрепя Станишев, но се възползва от номинацията си, за да потвърди собственото си значение. Въпреки, че най-вероятно ще се откаже в полза на друг кандидат, присъствието на Гергов сред номинираните е показателно. БСП не може да си позволи да обърне гръб на своите милионери…

 

Промяната в БСП ще продължи да бъде невъзможна, докато партията се опитва едновременно да представлява най-бедните слоеве на обществото и заедно с това да управлява в интерес на най-богатите; да насърчава национал-популисткото говорене и политическо действие и едновременно с това да обслужва руските интереси; да се възползва от всички пропагандни способи на „развития социализъм”, разчитайки на носталгията на по-възрастните поколения и едновременно с това да прокламира, че „създава по-добро бъдеще”.

 

Кой ще бъде избран за председател на БСП?

 

Когато има толкова много кандидати, чиито кандидатури се различават толкова малко помежду си, логично е да се запитаме: а защо не някой друг? Например, Антон Кутев, или Кирил Добрев, или Румен Овчаров? Кого ще подкрепи т.нар. Генералско движение в БСП, след като през последните седмици, критикувайки Станишев, говорителите му многократно подчертаха, че именно тяхната подкрепа е определила неговия избор? В полза на кого ще гласуват делегатите, отстоявали „партийната правда”, такава каквато са я разбирали техните родители. Например, онези които възстановиха целия политически жаргон на БКП от процеса срещу Трайчо Костов по отношение на Георги Първанов и Ивайло Калфин?