С приемането на закона и ГЕРБ, и управляващото мнозинство показаха както дясно, така и социално поведение
Евгени Петров
Новината: Частните училища и детски градини вече ще могат да получават субсидия от държавата. Това реши Народното събрание с приемането на Законопроект за предучилищното и училищното образование, изготвен от ГЕРБ. Законопроектът беше приет с гласовете на партиите, подкрепящи управлението, а ДПС се въздържаха. Против бяха БСП и „Атака”.
Популисткият вой в социалните мрежи и коментарите под публикациите в медиите беше точно толкова очакван, колкото и грешен. Гневните реакции се изсипаха не само от „трудещите се маси”, бедните и средни слоеве на населението, но и от средите на интелигенцията. И той само показва ограничения светоглед и овехтялата аргументация, съдържаща в себе си основата на овехтялото и допотопно мислене за „ние, бедните” и „те, богатите”.
Защо „Браво на ГЕРБ, браво на коалицията”? Защото не се уплашиха от реакцията и взеха едно от най-десните, полезни, дългосрочни и перспективни решения на кабинета.
Образованието е консервативна система и неговото състояние винаги се е сочело като фундамент на обществото и една, от безспорните области , в които обществото трябва да инвестира. Инвестицията в знание, в качествени кадри винаги се е сочела като най-перспективните.
Няма да чуете сериозен икономист, който да отрече известициите в образование.
Едва ли ще намерите нобелов лауреат по икономика, който в трудовете си да не е засегнал сериозно значението и цената на образованието в обществото.
Тук ще посоча Милтън Фридман. Не защото е казал нещо изключително, а защото го е обяснил ясно и разбираемо.
Всъщност обяснението на важни принципи на разбираем и достъпен език е и основната цел на популярната му книга (заедно със съпругата му, Роуз Фридман), „Свободата на избора”. Там има една забележителна глава „Какво не е наред с нашето образование”.
Именно в нея двамата автори разглеждат и защитават държавното финансиране на частните училища. Логиката е следната – държавата е предвидила пари за държавните и общински училища. Всеки, който иска детето му да учи в частно училище, получава парите за държавно училище, защото няма да учи в него, а родителите доплащат останалото в зависимост от своите финансови възможности и таксата на учебното заведение.
Аз ще добавя две сравнения. Представете си, че сте служител и държавата ви праща в командировка. За път ви се полагат пари за бърз влак II класа. Вие обаче имате средства и си доплащате за експрес I класа. Отчитайки командировката, вие ще получите онова, което ви се полага от държавата, останалото е за ваша сметка.
Второто сравнение е с болниците. Да сте противник на държавната помощ за частни училища е все едно да сте против заплащането на клиничната пътека в частна болница, защото не е държавна. В първия случай парите идват от бюджета (нашите данъци), във втория – от вноските ни в НЗОК.
Абсолютно същото е и с детските градини. Частната „забавачка” освобождава пари на общината за строеж на нови градини, защото сегашните тотално не достигат, спестяват средства от наемане на възпитатели и друг персонал. Тоест – спестяват от нашите общински данъци. Напълно справедливо е частните градини да бъдат подкрепени.
Точно в тази връзка преди по-малко от 10 години беше въведена една от най-забележимите и сериозни промени във финансовата част на образованието – принципът „парите следват ученика”. Той беше прокаран от Даниел Вълчев като министър на образованието също с идеята за държавна помощ към частните училища. И това стана през 2006 година – именно по времето на Тройната коалиция и беше прието от БСП. Сега просто парите ще „последват“ ученика в частното училище, а родителите ще доплатят останалото. Просто е и справедливо.
Това обаче е само едната част от аргументите „за”. Втората е още по-важна.
Ако приемем за аксиома твърдението, че качественото образование и интелигентните, подготвени кадри са национален капитал, а инвестицията в образованието се връща с висока лихва, трябва не да нападаме, ругаем и критикуваме частните училища, лицеи и колежи, а обратното – да ги поощряваме. Защото те „произвеждат” качествени кадри. А родителите, които плащат високи вноски, за да получат техните деца качествено образование, на практика финансират в качеството на цялата държава.
Изключително неправилно и тесногръдо ще бъде, ако приемаме, че инвестицията в един ученик е затворена само в семейството и има значение само за бъдещето на ученика. Да, естествено, че се очаква той/тя да успее в живота, но така успява и държавата. Добавената стойност от неговия труд в бъдеще не е само за него лично, но като елемент от системата, в която се развива, добавената стойност е за цялата система.
Изобщо, защо с охота приемаме, че е необходима държавна субсидия за някои видове селскостопански дейности, за железниците и за тютюнопроизводителите, но не се приема субсидирането на производство на сиво мозъчно вещество?! Вероятно, защото в единия случай сееш напролет и жънеш наесен, а в образованието – след едно поколение!
Да не говорим, че като цяло заможните, които могат да си позволят скъпо частно образование, влагат лични средства, за които по презумпция се приема, че са платили повече данъци на държавата, отколкото по-ниско платените.
Аргументи могат да се намерят и в необходимостта от равнопоставеност на субектите – частни и държавни училища и университети. Както и доводи за противното. Но при всички случаи стимулирането на частното образование ще доведе до създаването на още такива училища, с различен ранг и съответно такса. А тогава повече хора, не само „богатите буржоа” ще имат право и свобода на избор – основното, фундаменталното право и философия на съвременното общество.
Разбира се, уважавам и отчитам и противоположното мнение. Изложеното по-горе е моето – с аргументи. И съм сигурен, че ако неговите отявлени противници, не го приемат, поне ще се замислят.
Ако Законът за образованието лансиран от ГЕРБ бъде приет, чрез който с парите на всички нас – данъкоплатците, ще се финансират частни училища, трябва да се вдигнем на всенароден протест. Очебийно, е че става въпрос за лобизъм, за взети много пари, за да бъде прокаран закона в този си вид. От векове е ясно какво е частна собственост и как се финансира. Аман от простотии на неграмотни алчни управници! ТАНЕВ, КАСТРЕВА, ДАМЯНОВА и компания да си подават незабавно оставките. Рано или късно ще отговарят за престъплението, което вършат.
Новият Закон за образование е пълен с недоразумения. Възмутително е това, че от държавния бюджет ще се финансират ЧАСТНИ УЧИЛИЩА! Откъде накъде ще финансираме дейността на хора, решили да бъдат частни собственици?!? Абсолютно безумие е така нар. дуално образование, което копирано от държави, нямащи нищо общо нито с нашите традиции, нито със с съвременните реалности. Възмутителен е факта, че знаят или не, децата щели да минават в следващия клас Ами защо се чудите, че има толкова неграмотници!
Да, прекрачвала съм прага на една велика собственичка на частно училище, която дори няма необходимото образование, но решила че това е лесна работа. Докара училището и детската градина до фалит и сега… Ще чака поредната порция пари и от родители, и от държава! Благодаря, но нямам намерение да плащам за поредните безумия.
А в селищата,където няма частни училища / не са малко на брой в страната/:Не се ли ощетяват децата като равнопоставени?
Понякога се питам дали хора, които се изказват с такава „вещина“ за частните училища са прекрачвали прага поне на едно частно учебно заведение?
Те знаят ли какви са резултатите от външното оценяване след четвърти и след седми клас? Известно ли им е, че МОН не публикува резултатите на частните училища за миналата учебна година? – вероятно от срам, защото от първите 20 училища 18 са частни.
Тези лъже-критици е време да се огледат и да допуснат, че някой го е грижа за умните български деца, иска да работи за тях и го прави честно.
Хайде да спрем зад всяко нищо да търсим втория план,лошото, парите, личната изгода.
Тези лъже-
Тези лъже-
Тези лъже-
Поредното безумие на нашите „държавници“. Поредната схема за източване на пари. Безплатни учебници, безплатни закуски,делегирани бюджети, а сега и милиони за „частното“ образование – това е хранилка за алчни и мързеливи „бизнесмени“. И не прикривайте ненаситната им алчност с уж грижа за децата. Пет пари не дават за тях. И защо сте против мнението на учителя? Та кой по-добре от учителите вижда за какво иде реч! Но никой не иска тяхното мнение. Защо ли? Отговорете си сами.
Това е предната полу-либерализация, която ще доведе единствено до повече залоупотреби. Както при полу-либерализацията на „безплатното“ здравеопазване се появиха фалшиви болници с фалшиви лежащо болни, така и сега ще се появат фалшиви училища с фиктивно записани ученици, чиито родители си разделят субсидията със собствениците на училищата.
Подобен закон има смисъл само като някаква междинна стъпка към пълното отпадане на държавното образование. Но не мисля че някой има такива намерения – в Конституцията все още си пише „всеки има право на (безплатно) образование“, и никой не говори за промяна в това. А и съм сигурен че 99% от хората ще са против подобна промяна. Явно си мислят че някой друг плаща за образованието, което ползват. Или по-лошо – сигурно са от безумците, които твърдят че грижата за образованието на децата не бива да бъде оставяна в ръцете на родителите. Щото имало хора, които няма да могат да си ползволят да пращат децата си на училище. Щото те може да отглеждат децата си в барака, да няма с какво да ги нахранят и да облекат, но с безплатно и задължително държавно образование, всичко ще се нареди! „Все е нещо!“ Само дето за това „все е нещо“, всички останали плащат двойно и тройно, а какво е било качеството разбират като тръгнат да си търсят работа…
Напълно съм съгласен с Боян!
Браво на автора – обясненил е нещата безкрайно просто – инвестицията в образование се изплаща повече от всяка друга държавна субсидия. 40% от БВПто, което всеки получил такава субсидия ще произведе през живота си отива обратно в държавата/обществото. Колкото повече образовани хора – толкова повече пари за цялото общество. Тук мога само да добавя един факт – безработицата в БГ от 11-12% почти изцяло се дължи не на липса на работни места, а на липса на умения в безработните, дори и за елементарни професии. Повечето индустрии в страната имат огромен глад за кадри, но не могат да открият такива.
Жалко, че много хора продължават да не разбират нещата. Това е най-добрият знак за нуждата от тази реформа и от увеличение на инвестициите в образование.
Например, най-честата критика е, че като имало такава субсидия щели много деца да се преместят от държавните в частни и държавните щели съвсем да загинат. Ами ако е така, значи признавате , че и държавните и сега са по-зле от частните – защо тогава да не дадем достъп до по-качествените частни училища на повече хора?
Точно това трябваше да се случи. Ако някой не може да разбере защо е справедливо, значи малко е мислил или му е все тая какво и как учи детето му.
Учителя ако е учител, дано да не преподава на децата ми. Никъде в статията не пише, че е на държавна издръжка, а да получава парите, които държавата ще похарчи за ученика, ако учи в държавно училище. Парите или се дават на родителите или на частното училище! Какво да ти обяснява г-н Петров, като всичко е обяснено ясно.
Държавата субсидира земеделеца , но изцяло финансира образователна система , която трябва да отговаря на потребностите на държавата! А вие, господин Петров , обяснете , какво е точно частното на частното училище , щом е на държавна издръжка?
Дано има справедливост за всички деца и техните родители! Не се споменава, че издръжката се дължи от 2018- ако тогава не се случи нещо друго!
Частното училище не е на държавна издръжка! С тази сума не се финансира изцяло системата- има още четири стълба на финансиране, до които ще имат достъп само държавните и общинските училища, а частните ще се дофинансират от такси.
Блестящ анализ. Може само леко да се подсили в една точка – огромната роля на успелия в обществото. Това, че той/тя потребяват повече и стимулират производството на стоки и услуги е едно. Второто е, че те плащат повече преки и косвени данъци – пак в помощ на обществото. Третото – и най-важното, че създават и подкрепят бизнес (т.е. работни места и потребление). А успелият (в повечето случаи) е продукт на образованието. Значи – обществото е длъжно да подкрепя образованието навсякъде и на всички. А ако някой иска повече качество – ще си плати.